НАЙ-ВИСШИЯТ СТАНДАРТ

Хората, които отхвърлят абсолютните стандарти за добро и зло, често са непоследователни. Когато смятат, че към тях се отнасят несправедливо, те се позовават на някакъв стандарт за справедливост, като мислят, че всеки трябва да се придържа към него.

Професор по философия започнал новия семестър, като задал на класа си въпроса: „Според вас, може ли да се покаже, че има абсолютни ценности като справедливостта?” Свободомислещите студенти спорели, че всичко е относително и нито един закон не може да се приложи универсално. Преди края на семестъра професорът отделил един час за дискусия по въпроса. Накрая той заключил: „Независимо какво мислите, искам да знаете, че абсолютните ценности могат да се демонстрират. И ако не приемете думите ми, ще ви скъсам на изпита!” Един разгневен студент станал и настоял: „Това не е справедливо!” „Вие току що доказахте думите ми – отговорил професорът. – Позовавате се на по-висш стандарт за справедливост.”

Бог е дал на всеки човек съвест, за да различава добро от зло (Римляни 2:14-15) и моралните Му стандарти са записани в Библията. Всеки път, когато използваме думите „добро“ или „лошо“, ние прилагаме стандарт, според който правим такива преценки. Библейските ценности са валидни за всяко време, защото произлизат от вечния, непроменим Бог.

Господ не ни е оставил в незнание относно доброто и злото в света. Говори ни ясно чрез Своeто Писание и Духът Му дава ни Сам светлина.

„Езичниците, които нямат закон … показват написано на сърцата им.“ Римляни 2:14, 15

САМО БОГ ИМА ПРАВО ДА ОПРЕДЕЛИ КОЕ Е ДОБРО И КОЕ ЗЛО.