НАЙ-КРАСИВИЯТ КАРАМФИЛ

Веднъж кралят влязъл в градината си и открил, че дърветата, храстите и цветята линеят.
Дъбът му казал, че умира, понеже не можел да израсне висок колкото бора. Тогава погледнал към бора и го заварил с увиснали клони – страдал, понеже не можел да ражда грозде като лозата. Лозата пък умирала, понеже не можела да цъфне като розата, която пък на свой ред плачела, че не е силна и яка като дъба.
После кралят зърнал необичайно свеж карамфил и по попитал:
-Как е възможно да растеш така здрав и жизнен в тази унила и мрачна градина?
А карамфилът отговорил:
– Сигурно защото винаги съм мислил, че след като си ме засадил, значи, искаш да виждаш карамфили. Затова си казвам: Ще се помъча да бъда възможно най – красивият карамфил”. И ето ме сега! Най – прекрасният и свеж карамфил в градината ти.