В древността, когато някой цар трябваше да пътува през рядко населени области от своето владение, пред царската колесница се изпращаха група хора, за да изравнят стръмните места и да попълнят ямите, за да пътува царят безопасно и без мъчнотии. Пророкът използва този обичай, за да илюстрира делото на евангелието. “Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши.” Когато Божият Дух с Неговата чудна събуждаща сила докосва душата, Той снишава човешката гордост. Тогава светски удоволствия, ранг и власт се виждат без стойност. “Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието за Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2Кор. 10:5). Тогава смирението и саможертвената любов, толкова малко ценени сред хората, биват издигнати като единствено достойни. Това е делото на евангелието, част от което бе Йоановата вест.
Равините продължиха да питат: “А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?” Думата “пророкът” се отнасяше за Мойсей. Юдеите бяха склонни да вярват, че Мойсей ще бъде възкресен от мъртвите и взет в небето. Не знаеха, че той вече бе възкресен. Когато Кръстителят започна службата си, мнозина помислиха, че може би той е пророкът Мойсей, възкресен от мъртвите, защото отлично познаваше пророчествата и израилевата история. Вярваше се, че преди идването на Месия Илия лично ще се яви. Йоан отрече това очакване, но думите му имаха дълбоко значение. По-късно Исус каза за Йоан: “И ако искате да го приемете, да знаете, тоя е Илия, който
имаше да дойде” (Матей 11:14). Йоан дойде в духа и силата на Илия да извърши такова дело, каквото бе извършил Илия. Ако евреите бяха приели вестта му, то щеше да се осъществи, но те не я приеха. За тях той не беше Илия. И Йоан не можа да изпълни за тях мисията, за която беше дошъл. Мнозина от събраните край Йордан присъстваха и при кръщението на Исус. Но знамението се откри само на малък брой. В предишните месеци от службата на Кръстителя голяма част от хората не обърнаха внимание на призива за покаяние. По този начин те бяха закоравили сърцата си и затъмнили разсъдъка си. И когато Небето даде своето свидетелство за Исус при кръщението Му, те не го разбраха. Очи, които никога не бяха се обръщали с вяра към Невидимия, не видяха и откровението на Божията слава. Уши, които никога не бяха слушали Неговия глас, не чуха и думите на свидетелството. Така е и днес. Често присъствието на Христос и службата на ангелите се проявяват в събранията на хората, но мнозина не ги различават. Те не виждат нищо особено. Но за някои присъствието на Спасителя се разкрива. Мир и радост съживяват сърцата им, те биват утешени, окуражени и благословени.
Пратениците от Ерусалим попитаха Йоан защо кръщава и поискаха отговор. Изведнъж, поглеждайки към тълпата, в очите на Йоан се появи блясък, лицето му се освети и цялото му същество се развълнува дълбоко. С протегнати ръце той извика: “Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Онзи, Който иде след мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му” (Йоан 1:26,27). Тази ясна и недвусмислена вест трябваше да бъде занесена на Синедриона. Думите на Йоан не можеше да се отнасят за друг освен за отдавна Обещания. Месия бе сред тях! Удивени, свещениците и управниците се огледаха наоколо, надявайки се да открият Този, за Когото бе говорил Йоан, но не можаха да Го различат в тълпата. Когато при кръщението Йоан посочи Исус като Божи Агнец, върху делото на Месия бе хвърлена нова светлина. Мислите на пророка бяха насочени към думите на Исая: “Както агне, водено на клане” (Исая 53:7). През следващите седмици Йоан с нов интерес изучаваше пророчествата и ученията на жертвената служба. Той не различи ясно двете фази на Христовото дело: като страдаща жертва и като победител – Цар. Но разбра, че Неговото идване има по-дълбоко значение, отколкото свещеници и народ схващаха. Когато видя Исус сред тълпата след Неговото завръщане от пустинята, той с доверие очакваше от Него, за да даде на народа знак за истинския Си характер. Почти с нетърпение очакваше да чуе как Спасителят провъзгласява за Своята мисия, но не бе изговорена нито дума, нито бе даден някакъв знак. Исус не отговори на съобщението на Кръстителя за Него, а се смеси с учениците на Йоан, като по този начин не даде външно доказателство за особеното Си дело, нито направи нещо, чрез което да бъде забелязан.