НАМЕРИХМЕ МЕСИЯ – ЧАСТ 5

Ученикът Йоан бе човек искрен и с дълбоки чувства, целеустремен, пламенен, но и задълбочен. Той бе започнал да съзнава славата на Христос – не в светска помпозност и сила, което бе научен да очаква, но “славата на Единородния от Отца, пълна с благодат и истина” (Йоан 1:14). Той бе погълнат от мисли върху тази чудна тема. Андрей потърси да сподели с някого радостта, която изпълваше сърцето му. Като отиде при брат си Симон, той извика: “Намерихме Месия!” Симон не чака втора покана. Той също бе чул проповядването на Йоан Кръстител и побърза да отиде при Спасителя. Христовите очи се спряха върху него, четейки неговия характер и историята на живота му. Импулсивната му природа, обичащото му, съчувстващо сърце, амбициите, самонадеяността, историята на падението му, покаянието, труда му и мъченическата му смърт – Спасителят прочете всичко това и каза: “Ти си Симон, син Йонов; ти ще се наричаш Кифа, което значи канара!” “На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филип и му казва: Дойди след Мене!” Филип послуша заповедта и веднага също стана работник за Христос. Филип повика Натанаил. Той бе между тълпата, когато Кръстителят посочи Исус като Божия Агнец. Като гледаше Исус, Натанаил се разочарова. Можеше ли този човек, който носеше следи от изпитания и бедност, да бъде Месия?! Но не можа да се реши да Го отхвърли, защото вестта на Йоан бе убедила сърцето му.
По времето, когато Филип го повика, Натанаил се бе оттеглил в една тиха горичка, за да разсъждава върху вестта на Йоан и върху пророчествата за Месия. Той се молеше да разбере дали Този, за Когото Йоан бе съобщил, е Освободителят. Светият Дух го осени и го увери, че Бог е посетил народа Си и му е издигнал рог на спасение. Филип знаеше, че приятелят му изследва пророчествата; и докато Натанаил се молеше под едно смокиново дърво, Филип откри неговото убежище. Те често се бяха молили заедно в това уединено място, скрити сред листака. Вестта “Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона, за Когото писаха и пророците- “, се стори на Натанаил пряк отговор на неговата молитва. Но вярата на Филип бе все още много колеблива. Той добави, съмнявайки се: “Исус, Йосифовият син, Който е от Назарет.” Предразсъдъкът отново се надигна в сърцето на Натанаил. Той възкликна: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” Филип не влезе в спор. Само каза: “Дойди и виж!” “Исус видя Натанаил да дохожда към Него и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина! Изненадан, Натанаил възкликна: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.” Това бе достатъчно. Божественият Дух бе свидетелствал на Натанаил в неговата усамотена молитва под смоковницата. Същият Дух сега му говореше чрез думите на Исус. Макар и съмнявайки се и все още с известно предубеждение, Натанаил дойде при Христос с искреното желание да намери истината и сега на желанието му бе отговорено. Вярата му стигна подалече от вярата на този, който го доведе при Исус. “Натанаил му отговори: Учителю, Ти Си Божи Син, Ти Си израилев Цар.”
Ако Натанаил се бе доверил на ръководството на равините, никога не би намерил Исус. Виждайки и разсъждавайки сам, той стана ученик. Така е и с мнозина днес, чийто предразсъдък ги отдръпва от доброто. Колко различен щеше да бъде резултатът, ако бяха “дошли и видели”! Никой, който се доверява на ръководство от човешки авторитет, не ще дойде до спасително познание на истината. И ние като Натанаил имаме нужда да изследваме Божието слово сами и да се молим за просветление от Светия Дух. Този, Който видя Натанаил под смоковницата, ще види и нас в усамотеното място за молитва. Ангели от света на светлината са близо до онези, които в смирение търсят Божествено ръководство.