„Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях; и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.“ (Неемия 9:6)

Има красота във внушителното величие на долината, в масивните скали; има грандиозност във високите планини, които сякаш докосват небето. Ето ги и извисените дървета с техните деликатни форми на листата; стръкчетата трева, отварящата се пъпка и разцъфналото цвете, горските дръвчета и всяко живо същество. Те всички насочват ума към великия и жив Бог. Всяко качество на нашето естество свидетелства, че има Бог и че трябва да научим от отворената книга на природата най-ценните уроци по отношение Господаря на небесата.

В това изучаване умът се развива, възвисява се и се облагородява, става гладен за повече знания за Бога и за величието Му. У нас се пробуждат чувства не само на почит и възторг, но и на любов, вяра, доверие и пълна зависимост от Този, Който е Дарителят на всяко благо. И когато гледам Неговите чудни дела и доказателствата за Неговата сила, инстинктивно възкликвам: „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ (Пс.8:4).

Цялото това величие и слава на чудните реалности в Божия дом могат да бъдат оценени такива, каквито са, само в ума, който е свързан с Бога и с бъдещия блажен дом, който Той приготвя за обичащите Го. След като говорим свободно за другите страни, защо да сме резервирани по отношение на небесната родина и на неръкотворния вечен дом? Тази небесна страна е от много по-голяма важност за нас от всеки друг град или държава по земното кълбо. Следователно трябва да мислим и  да говорим за нея. И защо да не разговаряме по-ревностно и с небесен начин на мислене за Божиите дарове в природата? Бог е сътворил всички тези неща и е замислил да можем да Го виждаме в Неговите творения. Те ни помагат винаги да помним за Него, да отделяме сърцата си от плътските неща и да ги свързваме с нашия Спасител чрез връзки на любов и благодарност.