Разказаха ми за малка църква, в която организирали тържествено събиране – среща. Бивш член на църквата, който присъствал на празненството, бил станал милионер. Като свидетелствал как Бог го е благословил през изминалите години, той разказал за един случай от детските си години.

Когато спечелил първия си долар като момче, решил да го пази през целия си живот. Но  имало гост мисионер, който говорил за неотложната нужда  на мисионерското поле. Момчето се борело в себе си дали да даде долара.  Бог обаче спечели – казал човекът. Тогава с чувство на гордост добавил – Сложих моя скъпоценен долар в дискоса. И съм убеден, че причината Бог да ме благослови толкова много, е че когато бях малко момче, Му дадох всичко, което притежавах.” Събранието било обхванато от страхопочитание при това свидетелство, докато една дребна възрастна жена отпред се обадила: „Направи го отново!”

Зад този разказ стои жизнено важна истина: Миналите постижения не са мерило за сегашната духовна зрялост.

В Псалом 119:44 се казва: „Така ще пазя Твоя закон постоянно”. Псалмопевецът е знаел, че трябва да поддържа посвещението си свежо всеки ден.

Като християни, ние не можем да почиваме на минали победи. Трябва да се посветим на Господа напълно сега. Тогава няма да има нужда някой да ни предизвиква: „Направи

го отново!”

„Защото се надявах на Твоите отсъждания, така ще пазя Твоя закон постоянно.“  Псалом 119:43-44

ИЗПОЛЗВАЙТЕ МИНАЛОТО КАТО ТРАМПЛИН, А НЕ КАТО ДИВАН.