„Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.“ (1Йоан.3:1)

Докато размишлява за Христовата любов, Йоан е предизвикан да възкликне: „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца!“.

Хората смятат за привилегия да видят царска особа и хиляди изминават огромни разстояния, за да видят такава. Колко по-голяма е нашата привилегия да бъдем синове и дъщери на Всемогъщия. С каква по-голяма привилегия бихме могли да бъдем удостоени от тази да сме приети в царското семейство?

За да станем Божии синове и дъщери, трябва да се отделим от света. „Излезте от тях и се отделете, казва Господ, и Аз ще бъда ваш Баща, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери!“.

Пред нас е едно небе и една корона на живота, която да спечелим. Но наградата се дава само на победителя. Онзи, който се сдобие с небето, трябва да бъде облечен в дрехата на праведността. „Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както е Той чист“. В характера на Христос няма никакъв дисонанс. Необходимо е това да бъде и нашата опитност. Животът ни трябва да бъде подвластен на принципите, които ръководят Неговия живот.

Чрез съвършената жертва, дадена за падналата в грях раса, всички, които вярват в Христос и идват при Него, могат да се спасят от вечна гибел.

Нека никой не бъде така заблуден от врага, че да смята за благоволение възможността който и да е човек (независимо колко е надарен, образован и почитан) да приеме Христос. Всяко човешко същество трябва да гледа на Небето с почит и благодарност, и да възкликва с удивление: „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца!“.