НАСЛАДА В ИСТИНАТА

„Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; дай ми да се боя от името Ти с неразделено сърце.“ (Псал.86:11)

Кажете с цялото си сърце: „Ще ходя в Твоята истина“. Всяко решение, изразено в страх от Господа, дава сила на вярата и каузата. То ще стимулира и смири, ще подсили и утвърди. „Ще ходя в истината Ти“. Истината заслужава нашето доверие не по-малко, защото светът е препълнен с басни. Щом фалшът и измамата са налице, това доказва, че някъде там съществува и истина, пълната истина.

Не ни е достатъчно само да чуем истината. Бог изисква от нас и послушание. „Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят“ (Лука 11:28). „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан 13:17).

Можем да ходим с наслада в истината. Тя не бива да е за нас поробващо иго, но утеха, радостна вест, която съживява сърцата ни и ни предизвиква да отправяме хваление към Бога. Чрез търпението и утехата на Писанието имаме надежда. Християнската надежда не е мрачна и безутешна. О, не, не! Тя не ни хвърля в затвора на съмненията и страховете. Истината прави свободни тези, които я обичат и са осветени чрез нея. Те живеят в славната свобода на Божите деца.

Ние, които твърдим, че вярваме в истината, трябва да изявяваме нейните плодове в своите думи и характер. Трябва много да напреднем в познаването на Исус Христос, в приемането на Неговата любов към Бога и към ближния, за да може небесната светлина да грее в нашето ежедневие. Истината трябва да проникне и в най-дълбоките кътчета на душата и да изчисти всичко, което не е в съгласие с Христовия Дух. Полученият вакуум нека се запълни с чертите на Неговия характер, който е чист, свят и неопетнен. Така всички извори на сърцето ще бъдат като цветя – ароматни като парфюм, със сладък мирис, с ухание от живот към живот.

Съхранената в душата истина е тази, която ни превръща в Божии хора.