НАСЛЕДСТВОТО НА СПАСЕНИТЕ
„И Моите люде ще обитават в мирни заселища, в утвърдени жилища и в тихи успокоителни места“ (Исая 32:18).
В Библията наследството на спасените е наречено „отечество“ (Евреи 11:14-16). Там небесният Пастир води стадото Си при извори на жива вода. Дървото на живота дава плодовете си всеки месец, а листата му ще служат за изцеление на народите. Там вечно течащите потоци са бистри като кристал, а люлеещи се дървета край тях хвърлят сенките си над пътищата, приготвени за изкупените на Господа. Там ширналите се долини преливат в красиви хълмове, а Божиите планини издигат величествените си върхове. По тези мирни равнини, край живите реки Божият народ, толкова дълго странствал и скитал, ще намери своята родина.
Там „пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем“. „Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта“. „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и малко дете ще ги води. Те няма да повреждат, нито да погубват в цялата Ми свята планина“ – казва Господ (Исая 35:1; Исая 55:13; Исая 11:6-9). Там човекът ще бъде възстановен до своето предишно състояние; ще възвърне могъществото си над природния свят и всичко живо ще познае в него своя господар.
В тази небесна атмосфера няма да съществува болка. Няма да има повече нито сълзи, нито погребални процесии, нито някакви белези на печал. „Смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач (…) първото премина“ (Откровение 21:4). „И жителят няма да рече: болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им“ (Исая 33:24). Тогава ще настъпи едемският живот като живот в градината и полето. „Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плодовете им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво и избраните Ми за дълго ще се наслаждават на делото на ръцете си“.