НАУЧАВАМЕ СЕ ДА НЕ РЕАГИРАМЕ

Както Емерис, така и д-р Ерик Пепър изтъкват, че гледането на телевизия обучава зрителя да не реагира. Това състояние описва пасивно, безразлично отношение, когато се сблъскаме с нужди и проблеми. Дори гледането на новините ден след ден поражда неактивно отношение, което е защитен механизъм.

Когато гледате умиращи от глад деца в поразена от суша страна, не можете да отидете до телевизора и да им дадете храна. Когато гледате опустошени от война чужди народи, не можете да им помогнете. Да, можете да изпратите пари на хуманитарна организация, но новините на следващата вечер вероятно ще представят същата трагедия, за която сте дарили пари. А още по-лошото е, че след два дена вероятно ще видите още едно шокиращо събитие, на което ако присъствате, бихте се включили с цяло сърце.

Колкото повече трагедии наблюдаваме, за които не можем да направим нищо, толкова по-бездейни ставаме. Научаваме се да не реагираме. Дали става въпрос за новините, за сериал или филм, когато гледаме повтарящи се страдания, които не можем да поправим, постепенно ставаме безчувствени. Последицата от такава липса на реакция се наблюдава днес, когато се извършват жестоки престъпления, а свидетелите гледат пасивно, без да си мръднат пръста да помогнат.

,,Изход от депресията” Д-р Нийл Недли

Можете да поръчате книгата на 0895 696 461