Въпреки тези убедителни доказателства теорията на еволюцията (ТЕ) успява да се налага в съзнанието на хората най- вече по линията на огромния мащаб на времето, възприет в тази теория по отношение на геологичното датиране на земната история. Но както се оказва и в този важен бастион на еволюционизма също има сериозни „пукнатини“. Второто косвено доказателство е свързано с оценките на възрастта на земята. Според ТЕ тази възраст е от порядъка на милиарди години. Освен това научните изследвания би трябвало да потвърдят, че през целия този дълъг период от време условията на земята са били благоприятни за съществуването на живота. Правилното определяне на възрастта на земята е от изключително значение за изясняване на проблемите, свързани с научната несъстоятелност на ТЕ.

Еволюционистите залагат много на доказването на дългия период в съществуването на земята, защото за тях той е необходим като абстрактно обяснение на малките вероятности за събитията, довели до появата на живота. Първата и най-голяма „пукнатина“ в еволюционните оценки на времето представлява използването на радиометричния метод, който се оказва съвсем ненадежден и неточен за извършването на такъв род дейност. Един от най-използваните методи за определяне възрастта на скалите и вкаменелостите е този на радиометричното определяне на възрастта, чрез измерване с изотопа въглерод 14, открит от Уилард Либи в края на 40-те години на XX век. По мнението на специалистите в тази област на науката, включително на самия Либи, определянето с въглерод 14 дава точни резултати само до около 3-4 хиляди години. След това време гаранция за точността на метода няма.

Въпреки тази особеност на радиометричния метод еволюционистите определят чрез него възрастта на скалите и вкаменелостите от порядъка на милиони, стотици милиони и дори милиарди години. Освен това методът работи надеждно само, ако са изпълнени някои условия. Практически обаче нито едно от тези условия не може да бъде спазено в естествената среда, съществуваща на земната повърхност.

Според специалиста по радиометричния метод с въглерод 14 Р. Лий, този метод не може да бъде използван за определяне възрастта на скалите и вкаменелостите. По този въпрос той пише следното: „Радиовъглеродният метод не е способен да даде точни и достоверни резултати. Има огромни несъответствия, хронологията е непостоянна и относителна и приетите дати обикновено са избрани дати. Това не е нищо друго освен алхимия от XIII век и всичко зависи от това кой забавен вестник четете“. Определянето възрастта на геологичните пластове, следователно е принципно погрешно, от което следва и принципната погрешност на еволюционното датиране на земната история.

Ето и някои факти, които разкриват недвусмислено „надеждността“ в определяне точната възраст на образците с помощта на радио- метричните методи: „Една конкретна скала при вулкана на планината Сейнт Хелънс се оформя пред очите на хората през 1986 г., когато вулканът изстива. Но при изследвания чрез радиометричния метод калий-аргон (К-Аг) нейната възраст бе определена на 350 000 години, плюс минус 50 000 години.

Един от основните доводи на ТЕ срещу ТИД е свързан с изключително късите периоди от време за развитието на живота на земята и на Вселена¬та като цяло, които креационизмът допуска.. Но тези, които вярват в „религията“, наречена ТЕ, просто игнорират или омаловажават нарастващото количество на научните факти и доказателства от физични явления и процеси, които говорят за млада земя. Научното знание обаче се основава на експерименталния метод и на сведенията получени от исторически документи, описващи важни моменти от живота на земното човечество. Такива сведения са открити и анализирани от науката и всички те се отнасят за последните няколко хиляди години, като най-старите от тях са от времето на Вавилон и на първата династия в Египет (между 2200 и 3500 г. пр. Хр.).

„Във всеки случай моделът на Сътворението, отбелязва по този повод X. Морис, позволява да погледнем сериозно на тези естествени процеси, които говорят по-скоро за млада Земя и зa създадено отскоро творение.“ Съществуват много такива процеси: хлорното разтваряне и наслагване върху земната повърхност; оловното наслагване; натриевото наслагване; образуването на стронций; урановото наслагване, бързо разпадащия се тежък химичен елемент полоний, оценките на дебелината на повърхностния помнен слой, проблема с нарастването на населението на земята и още много други.