„Както Ти прати Мен в света, така и Аз пратих тях в света.“

(Йоан 17:18)

Дали отделянето от света в послушание на небесната заповед, ще ни направи неспособни за делото на Господа? Ще ни попречи ли да вършим добро на хората около нас? Не. Колко по-здраво се държим за Небето, толкова по-голяма ще бъде нашата сила за ползотворност. Трябва да изучаваме нашия Пример и да знаем, че Духът, Който обитава в Него, може да обитава и в нас. Спасителят не ходи сред издигнатите и почетни хора в света. Не прекарва времето Си сред търсещите удоволствия. Той се стреми да помага на нуждаещите се от помощ, да спасява изгубените и погиващите, да повдига съкрушените, да счупи робския хомот на потиснатите, да изцелява болните и да изрича думи на съчувствие и утеха за скърбящите и обезпокоените. От нас се иска да следваме този пример. Колкото повече участваме в духа на Христос, толкова повече ще се стремим да вършим добро за нашите ближни. Ще благославяме нуждаещите се и ще утешаваме скърбящите.

Скоро благодатното време ще приключи. Съвсем скоро ще бъде изречена и последната молитва за грешниците, ще бъде пролята последната сълза, ще бъде отправено последното предупреждение и сладкият глас на милостта няма повече да се чуе. Ето защо Сатана полага толкова мощни усилия да задържи хората в капана си. Врагът играе играта на живота за всяка душа. Прави всичко възможно да изтръгне от нас всичко духовно, и на мястото на Христовите дарове да запълни сърцата ни със злите черти на плътското естество – омраза, подозрения, завист, любов към света, егоизъм, любов към удоволствията и житейска гордост. Нужно е да бъдем защитени от идващото бедствие. Ако не сме бдителни в молитва, тези злини ще влязат в сърцето ни и ще прогонят от него всичко добро.

Колко голяма е отговорността, лежаща върху Христовия ученик. Колко важен е дългът да отразяваме небесната светлина в един свят, потънал в мрак. Колкото по-гъста е заобикалящата тъмнина, толкова по-ярко нека да грее светлината на християнската вяра и пример.