НАШАТА СИГУРНА ОСНОВА

„… никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.“ (1Кор.3:11-13)

Както огънят разкрива разликата между златото, среброто, скъпоценните камъни, дървото и сеното, така денят на съда ще изпита характерите и ще покаже разликата между тези, оформени по подобие на Христовия, и другите, по подобие на егоистичното сърце. Тогава себичността и фалшивата религия ще се изявят в истинската им същност. Безполезният материал ще бъде изгорен, но златото на истинската, простичка и смирена вяра никога няма да изгуби стойността си. Тя не може да погине, защото е вечна.

Характер не се постига чрез образование. Не се постига чрез придобиване на богатства или светска почест. Не се постига, ако някой друг се бори в битката на вярата заради нас. Към такъв характер трябва да се стремим, да се борим за него; нужна ни е цел, воля, решителност. За да формираме характер, който ще бъде одобрен от Бога, са нужни постоянни усилия. Ще е необходимо усърдно да се противопоставяме на силите на мрака, за да бъдат записани имената ни в книгата на живота. Не си ли заслужава много повече да видим имената си регистрирани в тази книга и обезсмъртени сред небесните ангели, отколкото навсякъде да чуваме похвали за себе си?

Във времето на изпитанията тук ние изграждаме „сграда”, която ще бъде инспектирана от Съдията на цялата земя. Това е делото за оформяне на характера ни. Всяко действие в живота ни е камък в тази сграда, всяка черта е работник, всеки порив е за добро или за зло. Вдъхновеното Слово ни предупреждава да внимаваме как градим, да проверяваме дали основата ни е стабилна. Ако строим върху скала, върху чисти, благородни и праведни дела, сградата ще се издигне красива и симетрична – храм, напълно годен в него да обитава Светият Дух.