НАШЕТО ВЛИЯНИЕ

 

Адонирам Джъдсън (1788-1850) бил надарен с блестящ ум. Научил се да чете на три години, можел да превежда от гръцки на 12, и се записал в университета Браун, когато бил на 16. Там се сприятелил с Джейкъб Еймс, човек, който отхвърлял чудесата в Библията. При дипломирането си през 1807 г. Джъдсън произнесъл като отличник прощалното слово от името на випуска. По това време той бил дотолкова повлиян от Еймс, че отхвърлил своята християнска вяра.

Една нощ когато Джъдсън се  намирал в селски хан, чул стенания на човек в съседната стая.  На следващата сутрин той попитал собственика за болния човек. Ханджията му казал, че човекът е умрял и че името му е Джейкъб Еймс.

Потресаващото съвпадение да бъде близо до своя приятел в часа на неговата смърт, изумило Джъдсън. Той се почувствал принуден да изследва собствената си душа и да потърси Божията прошка за това, че е отхвърлил вярата си. От този момент нататък започнал да живее за Господа. Бог му показал пътя към Бирма. Там той работил като мисионер. Накрая на своя живот Адонирам можел да погледне назад към своето служене. Той бил основал десетки църкви и оказал влияние на хиляди хора, които повярвали.

Какво влияние оказваме на другите? Дали нашият живот насърчава вярата в Спасителя или сме причина другите да се съмняват?

 „Но да проси с вяра, без  да се съмнява ни най- малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.“ Яков 1:6

 

НАШИЯТ ЖИВОТ ИЛИ ПРЪСКА СВЕТЛИНА ИЛИ ХВЪРЛЯ СЯНКА.