НАШИЯТ ПРИМЕРЕН ЖИВОТ

Когато великият художник Рафаело умрял на 37 години, на погребението му приятели и роднини носели неговата прекрасна, но недовършена картина „Преображението.“ Семейството му смятало, че поради ограниченото време, което му било отпуснато, за да използва своя творчески гений, картината била подходящ символ за неизпълнените му земни стремежи.

Тази недовършена картина има и друго значение – послание, което трябва да се запечати в съзнанието на всички нас: Животът бяга и смъртта може да дойде неочаквано. Трябва да ценим всеки час като подарък с голяма стойност и да го използваме най-добре.

Ако осъзнаваме стойността на дните си, ще се опитваме да ги използваме полезно. За да не съжаляваме накрая на живота си и да получим голяма награда на небето, трябва да се възползваме най-добре от всяка възможност (Ефес. 5:15-16). Нека да се молим с думите на псалмиста: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце” (Пс. 89:12).

Основното значение на думата, която се превежда като броя в „научи ни така да броим дните си” (Пс. 89:12) е да претегля или да измеря. Трябва да поставяме всеки ден на везните и да ги накараме така да се наклонят, че дните ни да прославят Бога и благославят живота на другите.

ВМЕСТО ДА БРОИМ ДНИТЕ СИ, НЕКА ГИ ЦЕНИМ