НА ВСЕКИМУ ЗАСЛУЖЕНОТО

„Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света“ (Мат. 25:34).

Спасителят обрисува картината на последния съд, когато награда ще бъде дадена на стоящите от дясната Му страна и присъдата – на тези от лявата. Праведните са представени като учудени, притаили дъх пред щедрата награда. Това, че Христос е обитавал постоянно в сърцата им, че са били обновявани от Светия Дух, без дори напълно да са го осъзнавали, че са служили на Исус в лицето на своите събратя, ги прави достойни за наградата. Но не наградата и нейното очакване са ги мотивирали и вдъхновявали в служенето им, а любовта към Христос и техните ближни са били движещата сила, подбуждана от думите на Христос, че всяка постъпка на състрадание и любов към хората е дело, сторено на Него.

Това не означава, че трябва да отстраним от съзнанието си мисълта за наградата. Трябва да се доверим на Исус, че както всекидневното изливане на Божията благодат е реалност, така и обещаната награда ще бъде реалност. Божият дар е вечен живот и Исус желае да съсредоточим вниманието си върху изпълнението на Неговата воля, което ще ни направи праведни, без да се отчита онова, което сме били.

Онези, които приемат най-изобилния подарък, ще са тези, които съчетават в характера си качества като: енергичност и ентусиазъм, съчетани с нежно и внимателно състрадание към бедните, сираците, подтиснатите и онеправданите, като ежедневно извършват малки, често незабележими неща за околните. Те ще бъдат изненадани, че Бог е чул насърчителните им слова и е забелязал тяхната саможертва. По детски чистият и смирен дух на любовта, който е вдъхновявал тези дела, е най-скъпоценен в Господните очи.