На какво да учим децата си: себеотрицание

Ключови думи: другият; егоизъм; ЛЮБОВ; споделяне.

Има два възгледа за детската природа: чиста като сълза при раждането (Хуманистична психология) и вродени склонности както към добро, така и към зло (Християнска психология). Наблюдавайте децата си и решете кой възглед съответства по-точно на тяхното поведение. Защото от това ще зависи в голяма степен възпитателната ви стратегия.

Аз често се сблъсквам с егоизма, който царува в детското сърце. Той е начин детето да оцелее в своя свят. Но егоизмът е и главната причина за социалните проблеми. Затова една основна задача на родителите е да превърнат част от егоизма в себеуважение, а другата част – в себеотрицание. Детето трябва да бъде научено да задоволява своите нужди пълноценно, но в не по-малка степен да мисли за нуждите на другите.

(1) Любимата храна: Още от 2-3 годишна възраст детето трябва да се учи да дава парченце шоколад (или каквото друго обича!) на своята майка, баща, баба, дядо, братя, сестри. Не е добре често да му се повтаря, че за него ще бъде най-хубавото парче, а по-скоро да му се казва, че трябва да остави и за другите.

(2) Любимите играчки: Когато ревниво пази играчките си само за себе си, да му се обясни, че ако иска да играе с играчките на другите, редно е и то да дава своите. Ако настоява на своето, можете да приберете играчката, докато не се съгласи поне за малко да я раздели с друго дете.

(3) Чудесно възпитателно средство могат да бъдат малки подаръци за познати деца: рисунка, цвете, ябълка, дори камъче с необичайна форма.

(4) Домашните задължения: Включвайте още от 3-4 годишна възраст детето в домакинската работа: да сложи мръсните прибори в мивката след хранене или да подава на мама дрехите за простиране; научете го да си събира играчките след като свърши играта.

Аз често казвах на дъщеря си, че помагането е истинска игра и е по-интересно от измислените. А и приказката за мързеливата снаха, на която не дали нищо да яде, докато не започнала да работи, прави голямо впечатление на децата.

Ако от малки те не бъдат научени да жертват време и сили за своето семейство, най-вероятно ще израснат като егоисти и ще се съобразяват само със своите желания.

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“.

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg