НА КОГО ДА СЕ ИЗПОВЯДАМ
“Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих;
Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си;
И Ти прости вината на греха ми.”
(Псалми 32:5)
Има неща, които трябва да се изповядат единствено пред Бога. Ако си оскърбил някой брат или сестра, то имаш светлината на словото: “И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23,24).
Ако твоят грях е между теб и Бога, тогава не е нужно да му даваш гласност, а да го изповядаш пред Господа. Често пъти окаяните, слаби и смъртни човеци действат много неразумно, като изповядват греховете пред себеподобните си…
Уповавай в Господа, така както малкото дете се доверява на своите земни родители. Прилепи се за Бога! Нека нищо не разделя душата ти от Него. Защото “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Търси милостите Господни и ги очаквай. Търси благословенията. Виж ги, опознай ги, и не се оплаквай, не се измъчвай. Не хвърляй вината върху Бога, но кажи: “О, Господи, аз наистина вярвам, макар да съм грешник и защото съм грешник. Вярвам в Тебе с цялото си сърце. Ти си истината и на Твоето слово вярвам.”
