На крилете на любовта

Стихове, посветени на любовта към Бога и хората

 Можем да разберем какво е истинска любов, единствено когато осъзнаем и разберем какво представлява Божията любов.

Заради любовта си към нас Бог ни освобождава от греховете и нощните страхове, дава ни надежда за бъдещето и запълва самотата в сърцата ни. Понякога ние решаваме, че знаем по-добре от Него кое е полезно и необходимо за нас, затова Го отблъскваме и тръгваме по свои собствени пътеки далеч от Него. И тогава, пак заради Своята любов, Той ни оставя да Го отхвърлим, да затънем в греха и да се убедим в грозотата му от собствен опит.

 Аз съм пътят…

По стръмна пътека безстрашно вървя

и Сам Бог ме води със силна ръка.

Превързва ми раните, дава ми мощ

и нежно ме топли, кога падне нощ.

Настигна ме пътник, облечен богато

в сърма и коприна, обкичен със злато,

с усмивка приятна ми тихичко каза:

“Остави тез тръни” – и път ми показа.

А пътят белееше там в долината,

широк и удобен, прострян сред полята.

Забързани хора вървяха по него,

замислени славно за своето его.

Дали ме умората тежка налегна

или да се скитам самотно дотегна,

полъгах се… Тръгнах със спътника чуден,

зарадван ехидно, че веч съм изгубен.

Но Бог всичко вижда, с търпение чака

да вляза в поквара, да вкуся от мрака

и сам да усетя, че стигнал съм дъното

на свойто невежество, бродейки в тъмното.

Тогава подава ми бащински дланите,

но не укорява, превързва ми раните

и нежно отново повежда нагоре

към вечната крепост и сияйните двори.

Радка Добрева

гр. Шумен

Бог знае предварително какво ни чака по пътеката, която сме си избрали. Той ни предупреждава да не ходим в мрака, да не се подлъгваме по измамния блясък на богатството или славата, но въпреки това, ако го направим, Той не ни отписва като загубени. Той продължава да ни чака, изпълнен с обич и нежност, и когато се върнем при Него, хвърля греховете ни в морските дълбочини, без да ни укорява. От Неговите устни няма да чуем постоянни натяквания за глупостите, които извършваме. Той само превързва раните ни и ни показва светлия пътя към дома.

Спасение

Скалите щом се преобърнат

преди да свърши този свят,

аз искам след момент да зърна

пред мен спасителния бряг.

С очи да мога да обгърна

разрухата по таз земя

и щом нататък се обърна,

във сън да се превърне тя.

Душата ми сега копнее

да вземе вечния живот.

За моето сърце милее

Великият небесен Бог.

Радка Добрева

гр. Шумен

Чудесно е да имаме надежда, особено когато ни нападне болестта на 20 и 21 век – самотата. Често се чувстваме самотни и изгубени, няма кой да ни утеши, да ни подаде ръка в тежък момент. Затова се отчайваме и не знаем струва ли си да продължаваме нататък. Но точно в такъв отчаян миг, ние можем да намерим пътя нагоре.

Погледни към Христа!

Когато самотен се чувстваш

и в душата цари пустота,

доверие в Бога не трябва да губиш.

Погледни към Христа!

Когато изгубиш приятел обичан

и липсва ти вече другарска ръка,

погледни към Исус – Той приятел е вечен

към тебе протегнал дланта.

Когато животът суров те притисне

и сърцето ти в болка е сякаш, във лед,

не давай надеждата ти да угасне,

с Исуса върви ти напред!

Ако някой ден ти изгубил си всичко

и рухне в миг всичко, що ти си градил,

спомни си, че твоят дом е на небето –

а другото Бог е дарил!

Исуса ли имаш – то имаш и всичко –

Спасител, Приятел и радостта.

Той е и вечният Цар на Голгота –

Кръвта Си е дал за това.

Ти освободи ме и от греховете,

и даде ми щастие, мир, красота.

А също и с ново сърце Ти дари ме,

защото, О Боже, съм твоя

царска дъщеря!

К. Арабаджиева

гр. Пловдив

Царска дъщеря, царски син! Принцеси и принцове! Божията любов е невероятно мощна, щом може да превърне едно слабо, безволево, грешащо същество в наследник на трона на Вселената. Ти и аз сме Божии наследници по силата на това, че нашият небесен Баща не ни обръща гръб като обиден родител, а изплаква: “И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва Господ, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих… и виках…” (Eремия 7:13). Той постоянно ни вика, Той постоянно ни моли да откриваме Неговата обич във всяко обстоятелство на нашия живот. Дори когато над нас надвисне сянката на смъртта, ние можем да избегнем глождещото безпокойство на черните мисли, като възпяваме Божията любов.

 Песен

Аз искам да възпея любовта,

която Бог дарил е във сърцата,

прекрасна като утринна зора,

родена в лоното на светлината.

Възпявам мрежите на чистотата,

стопили ни в съзвездия от нежност,

един от друг изваяни за вечност,

макар че тук си ти, а там съм аз.

Аз искам да възпея любовта,

защото тя изтрива времената,

превързва раните в двубоя стар – добро и зло,

на Божия олтар принася чисти плодове в позлата.

Той, святият Исус, е отредил

в закона си премъдър на земята,

в съюз свещен на брачна връзка свята

да подарява благости безброй.

Възпявам Неговият дар прекрасен,

прекланям се пред промисъла свят,

пред Любовта спасяваща света ни,

измиваща позора на греха,

сияйна в пътя към небето ясен.

Благодаря за нашто “да” на чистота,

на чувствата обагрени с дъгата,

на святия ни дълг към небеса,

защото сме едно – Той, ти и аз.

…Копнежът лих поръсва със печал

избликналата песен в тишината,

а времето във есенна позлата

бележи краткия човешки дял.

 Ирина Георгиева

гр. Бургас

 Преживяването на Божията любов е несравнимо усещане. Обаче, въпросът е как да стане това? Как да усетя любовта на един недостижим за човешките ми сетива Господ? Да чуем думите на апостол Йоан: “Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.” (Йоан 4:20). За да можем да изпитаме истинска любов към Едно Невидимо Същество, каквото е Бог, ние трябва първо да я преживеем наяве с братята си, а наши братя по силата на родството с Адам, както и по Изкупление, са всички наши ближни – всички хора, които се нуждаят от нашата топлота. Следващото стихотворение е посветено точно на това.

Любов

Любов – тази дума роди се,

когато роди се светът.

Тя се носеше с птиците,

тя избликваше с извора.

Тя вдъхваше и всеизгарящ плам

в очите на Адам.

Днес птици самотно се лутат

във душни небета от смог.

Сред бензинови пари

едва се долавя

угасващо цветно ухание.

Град…

Зловонна смрад…

Рев на двигатели,

вой на обезумели клаксони!

Някой лежи на мъртвия асфалт.

Заглъхва тихото стенание

сред безразлични стъпки

във нощта.

Но миг преди жадните устни

да кажат “Прости” на света,

една ръка с нежност донася

живителната топлина.

Любов не е просто да тръпнеш,

любов не е сладка тъга.

Любов е да носиш в сърцето си

онази Господна искра,

с която ще стоплиш душата

на всеки потъващ в нещастие

или умиращ

в самота.

Йорданка Великова

гр. В. Търново

Божията любов е начин на живот. Божията любов е отдаване на себе си в полза на другите. Божията любов е безкористно жертване на собственото удобство и нужди, заради удобството и нуждите на другите. Ние можем да преживеем Божията любов, когато някой човек се отнася към нас така, както Бог би се отнесъл към нас. Ние можем да покажем на другите как да преживеят Божията любов, когато се отнасяме с тях така, както Бог би се отнесъл с тях. Дали това е само мечта или реалност?

Мечта

 Напира в нас една мечта,

избликва в нас копнеж един –

сърце понесли във дланта,

да покорим света без дим.

Приятел срещнеш ли в беда,

премазан от товар злини

с протегната за мир ръка

покой в душата му дари.

А видиш ли врага си сам,

зад някой ъгъл да лежи

във локва кръв – ти се поспри

и раните му превържи!

Ако с достойнство съхраниш

спокойствие в спор нажежен

или с дух благ обезоръжиш

дума с отровно острие;

ако живота отдадеш

на принцип благороден, свят,

ако поне едно дръвче

роди се с твоята ръка,

ще кажеш: “Този тъжен свят

чрез мен е станал по-богат.”

А епитафът ти ще е:

“Аз зная за какво живях.”

Йорданка Великова

 гр. В. Търново

 Любовта е необхватна, защото тя е израз на Божията същност. А Бог е безкраен и необхватен. Както не можем да разберем всички Негови пътища, така не можем да схванем и всички измерения на любовта. Но най-важното е, че ние можем да преживяваме всеки ден любовта и да я проявяваме всеки ден към хората около нас. Святият Дух, по някакъв непонятен, но твърде осезаем начин, въплъщава Божията любов в нашите сърца, когато сме готови да ги отворим за Него.

 Надежда

 Все още пораженията

са повече от победите.

Паденията –

повече от достойнствата,

залезите –

повече от утрата.

Все още се мъча

със собствени сили

да стана добра.

Все още се боря

сама със греха!

Но щом към Теб, Христе,

очите на сърцето си обърна

и трънений венец, и раните,

от беззаконието свое зърна,

то в миг забравям слабостта си аз,

че любовта ти пак попарва в мен

и гордост, и вина, и суета, и страст.

Ти поражение в победа ще обърнеш

и падна ли, ще ми дадеш ръка.

И сила ще ми влееш, за да мога

по трънен път смирено да нося кръста,

с любов по дирите Ти да вървя

и тъй през тясната врата

със Теб да вляза в вечността!

Теменужка Атанасова

гр. Бургас

 “Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи” (1 Кор. 13:4-7).