Исусовите братя разсъждаваха от себелюбиви подбуди, каквито често се раждат в сърцата на хора, амбициозни да се покажат. Това бе господстващият в света дух. Чувстваха се оскърбени, защото Христос, вместо да търси земен престол, Се обявяваше, че е хлябът на живота. Изживяха голямо разочарование, когато много от учениците Му Го напуснаха. И те самите се отдалечиха от Него, за да избягнат мъчителното признание, което делата Му откриваха – че Той е Божият Пратеник. “А Исус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово. Вас светът не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви. Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило. И като им рече това, остана си в Галилея.” Братята Му говореха властно, като Му препоръчваха пътя, който да следва. А Той отговори на укора им, като ги причисли не към себеотрицателните Си ученици, а към света. “Вас светът не може да мрази – каза Той, – а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.” Светът не мрази тези, които си приличат с него, а ги обича като свои. За Христос светът не бе място за спокоен живот и себеиздигане. Той не търсеше удобния момент, за да получи неговата власт и слава. Светът нямаше такава награда за Него. Той бе мястото, където Отец Му Го бе изпратил. Христос бе отдаден за живота на света, за да проведе великия изкупителен план. Изпълняваше предназначението Си за падналото човечество. Но не трябваше да е дързък, да се втурва в опасност или да предизвиква кризи, преди да е дошло времето за тях. Всяко събитие в работата Му идваше на определения час. Трябваше да изчаква търпеливо. Знаеше, че светът ще Го намрази. Знаеше, че делото Му ще завърши със смърт, но не се излагаше преждевременно на нея, защото не бе такава волята на Неговия Отец. Мълвата за Христовите чудеса се пръсна от Ерусалим навсякъде, където живееха евреи. Макар че в продължение на много месеци Той отсъстваше от празниците, интересът към Него не намаляваше. По случай празника Шатроразпъване много хора дойдоха от различни краища на света с надеждата, че ще Го видят. В първите дни на празника много питаха за Него. Фарисеите и управниците също Го очакваха да дойде, за да Му отправят обвинения. Те нетърпеливо питаха: “Къде е Той?” Но никой не знаеше. Мисълта за Него заемаше първо място в умовете на всички. От страх пред свещениците и управниците никой не смееше да Го признае за Месия и навсякъде за Него се говореше тихо, но сериозно. Мнозина Го защищаваха като изпратен от Бога, докато други Го обвиняваха като измамник на народа. Междувременно Исус бе пристигнал незабелязано в Ерусалим. Той тръгна по един неоживен път, за да избегне потоците от народ към града. Ако се бе присъединил към някой от керваните, тръгнали на празника, още при влизането в града щеше да привлече вниманието и отношението на народа би предизвикало властите срещу Него. По тази причина Той предпочете да пътува сам.