НА ПРАЗНИКА ШАТРОРАЗПЪВАНЕ – ЧАСТ 4

Посред празника, когато възбудата на хората бе достатъчно висока, Христос влезе в храмовия двор в присъствието на множестсвото. Тъй като не бе посетил празника, се твърдеше, че се боял от властта на свещениците и управниците. Затова, като Го видяха, се удивиха. Всеки глас се смълча. Всички се чудеха на достойното Му и смело държание пред лицето на силните врагове, които жадуваха за Неговия живот. Застанал така, център на вниманието на голямото множество, Исус заговори както никой друг досега. Думите Му показваха, че познава законите и наредбите на Израил, жертвената служба и ученията на пророците много по-добре, отколкото свещениците и равините. Той разби преградите на формализма и преданията. Събитията на бъдещия живот бяха открити пред Него. Като човек, Който вижда невидимото, Той говори с авторитет за земното и за небесното, за човешкото и за божественото. Думите Му бяха ясни и убедителни. И тук, както в Капернаум, слушателите се учудваха на поученията Му, “защото Неговото слово беше с власт” (Лука 4:32). По различен начин предупреди слушателите Си за нещастието, което щеше да сполети всички, отхвърлили благословенията, които е дошъл да им даде. Посочил им най-различни доказателства, че е дошъл от Бога, бе направил всичко възможно да ги доведе до покаяние. Исус не искаше да бъде отхвърлен и убит от Своя народ, стига да можеше да го спаси от провинението в такъв грях. Всички се учудваха на познанията Му върху закона и пророчествата. “Как Тоя знае книга, когато не се е учил?” – питаха се те помежду си. Човек, не посещавал равинските училища, не го смятаха подготвен за религиозен учител. А Исус и Йоан Кръстител бяха смятани за невежи, понеже нямаха това образование. Слушателите им се учудваха на познанията върху Свещените писания, след като не бяха учили. Наистина не се бяха учили при хора, но техният Учител бе небесният Бог и от Него бяха получили своята дълбока мъдрост. Докато Исус говореше в храма, народът Го слушаше като изумен. Тези, които бяха най-буйно настроени против Него, сега се чувстваха безпомощни да Му сторят зло. За известно време всички други интереси бяха забравени. Така Исус поучаваше народа ден след ден до последния “велик ден на празника”. Утрото на този ден завари хората уморени от дългото празнуване. Внезапно Исус заговори с глас, който проехтя из храмовите дворове: “Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието.” Поради състоянието на народа по това време, призивът се оказа твърде убедителен. С дни наред всички бяха погълнати от блясъка и великолепието на празника. Очите им бяха заслепени от разните светлини и цветове и ушите им – наситени от най-богата музика. Но в цялата тази поредица от церемонии нямаше нищо, което да задоволи нуждите на духа, да уталожи душевната жажда за непреходното. Исус ги покани да дойдат и да пият от извора на живота, от онова, което ще стане в тях воден източник, готов да потече за вечен живот.