Обичай бе сватбените тържества да продължават няколко дни. Но в този случай, преди да е дошъл краят на празника, се разбра, че виното се е свършило. Това предизвика голямо объркване и съжаление. Необичайно бе да липсва вино при такива празненства – липсата на вино бе признак за негостоприемство. Като роднина на младоженците, Мария бе помагала в приготовленията за тържеството и сега каза на Исус: “Вино нямат.” Думите
трябваше да подскажат Той да задоволи нуждата им. Но Исус отговори: “Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл.” Отговорът, рязък, както ни се струва, не изразяваше студенина или неуважение. Начинът, по който Спасителят се обърна към Своята майка, бе в съгласие с ориенталския обичай. Така се обръщаха към лица, на които трябваше да се покаже уважение. Всяко действие от Христовия земен живот
бе в хармония с предписанията, които сам Той бе дал: “Почитай баща си и майка си- “ (Изх. 20:12). На кръста, при последния акт на милост към Своята майка, Исус отново се обърна към нея по същия начин, като я повери на грижата на най-обичания Си ученик. И на празничното
тържество, както и на кръста, любовта, изразена в тона, в погледа и в маниера, служеше за тълкувание на Неговите думи. При посещението в храма в Своето детство, когато откри тайната на живота Си, Христос каза на Мария: “Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:49). Тези думи бяха ключ за целия Му живот и служба. Той подчиняваше всичко на Своето дело – великото дело на изкуплението, което бе дошъл да извърши в света. Сега повтори урока. Имаше опасност Мария да сметне, че връзката – с Исус – дава особена
власт над Него и в известна степен правото да Го направлява в Неговата мисия. В продължение на тридесет години Той бе за нея обичащ и послушен син и любовта Му бе непроменена, но сега трябваше да върши работата на Своя Отец. Като син на Всевишния и Спасител на света никакви земни връзки не трябваше да Го задържат в Неговата мисия или да влияят върху поведението Му. Трябваше да бъде свободен, за да извърши волята на Бога. Това е урок и за нас. Божиите права над нас стоят по-високо от човешките връзки и отношения. Никаква земна привързаност не бива да отклони стъпките ни от пътеката, в която Той ни призовава да вървим. Единствената надежда за изкупление на нашата паднала раса е Христос. Мария можеше да се спаси единствено чрез Агнеца Божи. Тя не притежаваше никаква заслуга. Връзката – с Исус не я поставяше в сравнение с другите
хора в по-различна духовна връзка с Него. Това отбелязват думите на Спасителя. Той изяснява разликата между отношението Си към нея като Човешки Син и като Божи Син. Роднинската връзка между тях в никакъв
случай не прави Мария равна с Него. Думите “Часът Ми още не е дошъл” показват, че всяко действие на
Христовата любов на земята изпълнява плана, съществуващ от вечността. Преди да дойде на земята, планът лежеше пред Него, съвършен във всичките
си подробности. Но докато живя сред хората, бе воден стъпка по стъпка от волята на Отца. Той не се колебаеше да действа в посоченото време. Със същото покорство чакаше да дойде времето Му. Казвайки на Мария, че часът Му още не е дошъл, Исус отговори на неизказаната – мисъл – на очакването, което и тя лелееше, както
останалите от нейния народ. Тя се надяваше, че Той ще Се разкрие като Месия и ще заеме израилевия трон. Но времето не бе дошло. Не като цар, а като “човек на скърби и навикнал на печал” Исус прие човешката съдба. Но макар че нямаше правилна представа за Христовата мисия, Мария Му се доверяваше безрезервно. На тази вяра Исус отговори. За да уважи доверието – и за да засили вярата на Своите ученици, Той извърши първото
Си чудо. Учениците трябваше да се срещнат с много и големи изкушения, които щяха да ги водят към неверие. Според тях пророчествата обясняваха неоспоримо, че Исус е Месия. Те очакваха религиозните водачи да Го
приемат с доверие, по-голямо и от тяхното. Свидетелстваха пред народа за чудните дела на Христос и за своето доверие в Неговата мисия, но бяха учудени и жестоко разочаровани от неверието, от дълбоко вкоренения предразсъдък и враждебността срещу Исус, проявена от свещениците и равините. Ранните чудеса на Спасителя утвърдиха учениците да устоят
срещу тази опозиция. Без да се учуди от думите на Исус, Мария каза на тези, които прислужваха на трапезата: “Каквото ви рече, сторете!” Така тя направи каквото можа, за да подготви пътя за делото на Христос. Край вратата имаше шест големи каменни делви и Исус заръча на служителите да ги напълнят с вода. Това бе сторено. След това, тъй като бе нужно вино, за да бъде незабавно поднесено, Той “им казва: Налейте сега, та занесете на настойника на угощението”. Вместо водата, с която
бяха напълнили съдовете, от тях изтичаше вино. Нито настойникът на тържеството, нито гостите осъзнаха, че виното се бе свършило. Като опита това, което донесоха слугите, настойникът го намери по-превъзходно от всяко друго вино, което бе пил дотогава, и много различно от сервираното в началото на празника. Обръщайки се към младоженеца, той каза: “Всеки човек слага първо доброто вино и по-долното, след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега.”