НА СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО – ЧАСТ 4

Службата на Христос бе в контраст с тази на юдейските старейшини. Тяхното зачитане на преданията и формализмът им бяха унищожили всяка истинска свобода на мисълта и действието. Живееха в постоянен ужас от осквернение. За да избягнат контакт с “нечистите”, стояха настрана не само от езичниците, но и от мнозинството от собствения си народ, като не се стараеха нито да го благославят, нито да спечелят приятелството му. Заети постоянно с тези мисли, те бяха осакатили умовете си и бяха стеснили сферата на своя живот. Примерът им насърчаваше себелюбието и нетолерантността между всички прослойки на обществото. Исус започна делото на реформация чрез съчувствие и близост с човечеството. Докато показа най-голямо почитание към Божия закон, Той отхвърли претенциозната набожност на фарисеите и се опита да освободи народа от безсмислените правила, които го обвързваха. Постара се да събори бариерите, които отделяха различните класи на обществото, за да може да съедини хората като деца на едно семейство. Присъствието Му на сватбеното тържество бе стъпка към тази цел. Бог бе насочил Йоан Кръстител да живее в пустинята, за да бъде защитен от влиянието на свещениците и равините и да се приготви за особената си мисия. Но неговият суров и усамотен живот не беше пример за народа. Самият Йоан не бе насочил сърцата им да изоставят своите предишни задължения. Той ги призова да докажат покаяние, като повярват в Бога там, където ги бе призовал. Исус порица себелюбието във всички негови форми и все пак Той бе общителен по природа. Приемаше гостолюбието на всички съсловия, посещаваше домовете на богати и бедни, на учени и прости, като търсеше начин да издигне мислите им от въпросите на ежедневния живот към духовните и вечните неща. Той не допусна суета, нито сянка на светска слава да опетнят поведението Му, но намираше удоволствие в сцените на невинно щастие и чрез присъствието Си на сватбата одобри социалните събирания. Една еврейска сватба бе вълнуващ случай и радостта от нея не бе чужда на Човешкия Син. С присъствието Си на този празник Исус зачете брака като Божествена институция. И в Стария, и в Новия завет брачната връзка е използвана, за да представи нежния и свещен съюз, който съществува между Христос и Неговия народ. В съзнанието на Христос радостта на сватбените тържества сочеше напред към радостта на онзи ден, когато Той ще заведе Своята “невеста” в дома на Отца Си. И изкупените с Изкупителя ще седнат на сватбената вечеря на Агнето. Той казва: “Няма вече да се наричаш оставен-, но ще се наричаш благоволение Мое, защото Господ благоволи в тебе.” “Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни” (Исая 62:5,4; Софония 3:17). Когато видението за небесните неща бе дадено на апостол Йоан, той писа: “И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, всемогъщият, царува! Нека се радваме и се веселим, и нека отдадем Нему слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.” “- Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето”
(Откр. 19:6,7,9).