„Мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея“. (Пр.8:11)

Ако Адам и Ева не бяха никога докоснали забраненото дърво, Господ би вложил в тях знание – знание, върху което не почива никакво проклятие на греха и което би им донесло вечна радост. Единственото знание, с което те се сдобиват чрез непослушанието си, е познанието за греха и резултатите от него.

Век след век любопитството на хората ги води да търсят дървото на познанието. Те често смятат, че берат много важен плод, докато – подобно на Соломон – откриват, че „всичко е суета и гонене на вятър” в сравнение с науката за истинската святост, която би отворила пред тях портите на Божия град. Човешката амбиция се стреми към познание, което да донесе слава, себевъздигане и власт. Така Адам и Ева са подмамени от Сатана, докато не разкъсват на парчета Божието ограничение. Тяхното обучение започва под ръководството на учителя на лъжите, за да имат знанието, което Бог им е отказал.

Истинската мъдрост е съкровище с вечна стойност. Много от светските така наречени мъдри хора са такива, само по собствената си преценка. Доволни от придобиването на светска мъдрост, те никога не влизат в Божията градина, за да се запознаят със съкровищата на познанието в Неговото свещено Слово. Смятайки се за мъдри, те са невежи по отношение на мъдростта, която всеки трябва да има, за да придобие вечен живот. Неученият човек – ако познава Бога и Исус Христос – притежава по-трайна мъдрост и от най-учения, който презира Божиите наредби.

Небесната мъдрост трябва да бъде светило за твоите нозе. Всичко, което може да се разклати, ще се разклати; но вкоренените и основаните в истината ще пребъдват в непоклатимите, вечните неща.