НЕБРЕЖНОСТТА КЪМ МОЛИТВАТА

Да сме небрежни към молитвата или да се молим случайно и с прекъсвания, когато ни е удобно, тогава ние сме в загуба и прекъсваме контакта си с Бога, духовните чувства се притъпяват, охладняват, вярата липсва, няма здраве, нито бдителност. Когато душата се предава на Христос, нова сила завладява новото сърце. В него настъпва една промяна, която сам човек не може никога да извърши. Тя е едно свръхестествено дело и внася свръхестествен елемент в човешкото естество. Душата, която се предава на Христа, става Негова, иска да се признава само Неговия авторитет. Намираща се така под небесно влияние душа е непре-вземаема от силите на Сатана. Но ако не се подчиним на ръководството на Христос, тя ще бъде завладяна от лукавия. Ние биваме неизбежно под властта на едната или другата от двете велики сили, които се борят за първенство в света. За нас не е необходимо да пожелаем да служим на царството на тъмнината, за да попаднем под неговата власт. Достатъчно е само да сме небрежни по отношение нашето присъединяване към царството на светлината. Ако не се свържем с небесните сили, Сатана ще завладее сърцето ни и ще го направи свое жилище. Единственото защитно средство срещу злото е Христос да живее в сърцето чрез вяра в Неговата правда. Ако не се свържем действително с Бога, никога не ще можем да се съпротивяваме на действието на себелюбието, себеугаждането и изкушението за съгрешаване. Ние можем да изоставим много лоши навици и за известно време да се отделим от Сатана, но ако нямаме жизнена връзка с Бога чрез постоянна преданост към Него, ще бъдем победени. Без лично познанство с Христос и постоянно общение, ние сме изложени на атаките на врага и в края ще му се предадем.