„Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност.“ (Пс.86:15)

Бог е наредил според закона на служенето да се утешаваме един друг с нежност и любов, когато ни връхлетят големи страдания. Никой човек не живее за себе си. Никой не умира сам. Животът и смъртта означават нещо за всяко човешко същество. Бог е поверил на Своите човешки инструменти дълга да изявяват Неговия характер, да свидетелстват за Неговата милост, мъдрост, великодушие, като проявяват Неговата чиста, нежна и състрадателна любов. Исус винаги се трогва от човешкото страдание и нашите сърца трябва да се смекчат и изпълнят със Светия Му Дух, за да бъдем като Него.

Целта ни е да бъде възстановен моралният образ на Бога у човека чрез изобилната благодат, която ни е дадена от Бога чрез Исус Христос. Навсякъде около нас има души, които са на ръба на смъртта; и колко важно е Христовото състрадание да ни бъде дадено, за да не допуснем никога нечия душа да остане пренебрегната, като не проявяваме дълготърпение и съпричастна нежност. Питам се: Ще се научим ли някога на нежността на Христос? О, колко силно се нуждаем да познаваме Исус и нашия Небесен Отец, за да изявяваме характера Му!

Исус ни кани при Себе Си, не само за да ни освежи с благодатта Си и с присъствието Си за няколко часа, и после да ни отпрати от Своята светлина, за да си тръгнем от Него в тъга и мрачно настроение. Не. Той ни казва, че е нужно да пребъдваме в Него и Той в нас. Навсякъде, където се върши делото Му, Той е там – нежен, любящ и състрадателен. Приготвил е за вас и мен пребъдващо обиталище у Себе Си. Той е нашето убежище. Нашата опитност трябва да се разшири и задълбочи. Исус е разкрил цялата Божествена пълнота на Своята неизразима любов и ни казва: Вие сте „съработници на Бога“ (1Кор.3:9). О, какъв смисъл имат тези думи – „Пребъдвайте в Мен“ (Йоан 15:4), „Вземете Моето иго върху себе си“ (Мат.11:29). Ще го вземем ли? Защото обещанието е: „И ще намерите покой за душите си“. Има покой, пълен покой в пребъдването в Христос!