НЕИЗКАЗАНА РАДОСТ

Още в началото Христос видя резултата от Своята мисия. Животът Му на земята бе изпълнен с мъка и саможертва, но мисълта, че всичко това не е напразно, му носеше радост. Когато отдаде и Своя живот, за да живеят човеците, Той възстанови Божия образ в човешката раса. Той ни въздига от калта, като преобразява характерите ни по Свое подобие, за да ни дари и със Своята собствена слава.

Христос предузна агонията на собствената Си душа, но остана удовлетворен. Той видя във вечността радостта на тези, които чрез Неговото смирение ще получат опрощение и вечен живот. Беше наранен заради нашите грехове, бит – заради нашето беззаконие. Чрез неговите рани ние се изцелихме. Той чу вика на изкупените, чу как спасените пеят песента на Моисей и на Агнето. Въпреки че първо трябваше да премине кръщението с кръв, въпреки че греховете на света щяха да се стоварят върху невинната Му душа, въпреки че сянката на неизказаната мъка беше над Него, заради радостта, която Му се разкри, Той избра да понесе страданието на кръста и презря срама.

Тази радост трябва да се споделя от всички Негови последователи. Колкото велико и славно да е бъдещето, нашата награда няма да бъде недостъпна до времето на крайното ни освобождение от греха. Още сега можем с вяра да влезем в радостта на Спасителя.

На тези, които Го приемат, Той дава сили да станат Божии синове, така че накрая Бог да ги приеме като Свои и да живее с тях през вечността. Ако през този живот сме верни на Бога, накрая ще видим обещанието Му изпълнено: „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им“ (Откровение 22:4). Какво ли щастие ще бъде на небето да гледаш Бога? Каква ли велика радост ще изпитат спасените чрез Христовата милост грешници, че ще могат да погледнат в лицето на Бога и да познаят в него своя Отец.