Големият взрив, начало на времето, черните дупки, първичната сингулярност, разширението на Вселената и др.

Към гореизброените съображения могат да се добавят и някои допълнителни факти, възникващи от анализа на макромащабната структура на Вселената. За да добием някаква малка представа за необятните гигантски размери на Вселената, ще споменем в обобщен вид няколко астрономически числа: Нашата галактика – Млечният път се състои от 50 до 100 милиарда звезди (слънца) подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млечния път възлиза на около 130 000 светлинни години (1 св. година е около 10 милиарда км.) Астрономите считат, че наблюдаемата Вселена се състои от 100 милиарда такива галактики, всяка от които е изградена от няколко стотици милиарди слънца.
От гледна точка на Всемогъщия Разум на Бог, наблюдаваните гигантски размери на видимата Вселена се оправдават от „съображения“ за нейната стабилност и устойчивост в динамичната й еволюция в пространство-времето. Ако напр. Вселената би имала съвсем малко (около 1-2%) по-малка маса от сега наблюдаваната, то тя бързо би се разширила, разпръсквайки се като куп студена и мъртва материя в безкрайните простори на космоса. Ако би била с малко по-гол яма маса, тя не би могла изобщо да се разширява, защото по-силната гравитация би предизвикала бърз колапс на материята в нея.
Едно от най-удивителните свойства в макромащабната структура на Вселената е нейната изненадващо висока степен на еднородност и изотропност. На нивото на най-големите разстояния, характерни за Вселената, светът изглежда идеално гладък, еднороден и изотропен (т. е. разширяващ се по един и същи начин във всички посоки на пространството). Всичко това показва, че „хаотичното“ разширение на Вселената вследствие на Големия взрив съвсем не е хаотично, а е подчинено на някаква скрита Разумна Сила, която точно следи и контролира движенията на телата, така че те да имат горепосочените качества, които никога не биха се получили в стихията на една толкова грандиозна експлозия, каквато представлява този взрив.
Впечатляващо е съгласието сред учените по света за това, че Вселената има начало, че тя е възникнала в някакъв определен момент на времето. Всички опити да се обясни самообновяването на Вселената въз основа на познатите природни закони се оказват несъстоятелни, логически противоречиви, изпълнени с парадокси и неясноти. Опитите на някои учени да приемат началото като неизбежен, висящ във въздуха факт, е незадоволително от научна гледна точка. Нещо повече, колкото повече опознаваме материалния аспект на нашата Вселена, толкова повече се налага убеждението, че тя е планирана, управлявана и създадена с определена цел от Бог-Творец.
Съвременните изследвания на този въпрос сочат, че в устройството на Вселената има някакъв скрит организиращ принцип, който упорито убягва от полезрението на рационалното ни мислене, факт, който ние интуитивно свързваме с идеята за съществуването на Бог. Сътворяването на света от Разумен Творец означава още, необходимост от постоянната намеса и контрол от Негова страна, една намеса, без която поддържането на живота и на стабилността на Вселената като цяло биха били невъзможни.