НЕПОКЛАТИМО УБЕЖИЩЕ

„Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Филип.4:6)

Не е Божията воля Неговият народ да бъде сломен от грижи. Но Той не ни и залъгва. Не ни казва: „Не се бойте – няма да има опасности по пътя ви“. Ще има изпитания и беди. Господ е откровен с нас. Не възнамерява да изведе народа Си от света на грях и зло, но им посочва кое ще бъде тяхното непоклатимо убежище.

Как ще останем в съмнения, питайки се дали Исус ни обича такива грешни, каквито сме, и пълни с несъвършенства? Той е дал Себе Си за нас, за да ни освободи от всеки недостатък и да освети за Себе Си специален народ, ревностен за добри дела. Дошъл е в нашия свят в образ на човек. Запознал се е със скърбите и изкушенията, заставащи на пътя на човека, за да знае как да помогне на уморените, предлагайки им почивка и мир. Но хиляди по хиляди отказват да приемат помощта Му и още по-твърдо се хващат за бремето на своите грижи. Бог идва при измъчените и предлага да облекчи мъката им и да изцели скръбта им. На разочарованите, невярващите и нещастните предлага радост и доволство, като им посочва жилищата, които приготвя за тях. Исус, нашия скъпоценен Спасител, трябва да заема първо място в мислите и чувствата ни и да Му се доверяваме с пълна увереност.

С всеки изминал ден трябва в Неговата сила да посрещаме изпитанията и изкушенията. Ако се провалим един ден, добавяме неговото бреме към следващия, и така губим сила. Не трябва да помрачаваме бъдещето си с нашето нехайство в настоящето, но с разумно и внимателно изпълнение на днешните си задължения да се подготвяме за срещата с утрешните неизвестни.

Нужно е да подхранваме дух на радост. Нека винаги гледаме на светлата страна на живота и да бъдем обнадеждени, пълни с любов и добри дела, радващи се в Господа всякога. „И нека царува в сърцата ви Христовият мир (…) и бъдете благодарни“ (Кол.3:15).