ЗАЩО БОГ ДОПУСКА ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ НЕСПОКОЙНИ ДНИ
“Моав е бил на спокойствие от младините си,
И е почивал като вино на дрождията си;
Не е бил претакан от съд в съд,
Нито е ходил в плен;
Затова вкусът му си е останал в него,
И духът му не се е променил.”
(Еремия 48:11)
Моав не познаваше безпокойство за съдбата си, затова народът на това царство нямаше почти никакво израстване в нравствено и духовно отношение. “Вкусът му си е останал в него, и духът му не се е променил” (Еремия 48:11).
Монотонният живот не е най-удачен за духовно израстване. Някои достигат най-висша мярка на духовността само когато нарушат познатия ред на нещата в своя живот…
Господ има различни начини да изпитва и утвърждава Своите люде. Той нееднократно предизвиква промени, за да види дали верните Му ще изпълняват Божиите заповеди. Когато в Своето провидение Бог види, че промените са от изключителна важност за изграждането на характера, Той прекъсва гладкия поток на безметежния живот. Тогава Той заповядва да станат промени, за да не застине Неговия работник в обичайния ред на ежедневието.
Живеем във времето, което зове за решителни, осветени действия. Всичко, което Божиите последователи могат да извършат, трябва да бъде направено, защото врагът ще работи с цялата си сила, за да отклонява душите от истината… Въпреки всичко Божието дело трябва да напредва. Трябва да хвърляме семето сред всички народи, макар мнозина да се стремят да загасят светилника на истината.
