НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕШ

Не винаги се замисляме, че освещението, което така искрено желаем и за което толкова усърдно се молим, идва чрез истината и Божието провидение по начин, който най-малко очакваме. Когато очакваме радост, ето – идва скръб. Когато очакваме мир, често пъти се получава неверие и съмнение, защото се оказваме сред изпитания, които не можем да избегнем. Именно в тези изпитания ни се дават отговорите на нашите молитви. За да бъдем пречистени, върху нас трябва да се запали огънят на страданието, а нашата воля да бъде сведена до послушание на Божията воля. За да станем подобни на образа на Спасителя ние преминаваме през болезнения процес на пречистването. Хората, които считаме за най-скъпи на земята могат да ни причинят най-големи скърби и изпитания. Те може да ни виждат в погрешна светлина, да мислят, че се заблуждаваме, че се мамим и унижаваме, защото следваме повелите на просветената съвест в търсене на истината като скрито съкровище.

Може да не получим отговор, какъвто бихме искали на нашите молитви да станем съобразни и подобни на Христа. Ще бъдем изпитани и одобрени, защото на Бога е угодно да ни постави под режим на дисциплина, което е от съществена важност за нас преди да станем годни за благословенията, които толкова силно желаем. Не бива да се обезсърчаваме и да допускаме съмнения, че на нашите молитви не се обръща внимание. Трябва по-силно да уповаваме на Христа и да оставим на Бога да отговори на молитвите ни според Неговата воля. Бог не е обещал да ни дава благословенията си посредством онези пътища, които ние сме набелязали. Той е твърде мъдър, за да сгреши, твърде деликатен и внимателен към нашето добро, за да ни позволи да избираме сами за себе си.

Божиите планове са винаги най-добрите, макар ние не винаги да ги разбираме. Усъвършенстването на християнския характер може да се постигне само чрез труд, устояване и себеотрицание.

Колко неоценимо скъпи са Божиите дарби – благостите на Неговия Дух. Затова не бива да се свиваме от процеса на изпитване и пресяване, колкото и болезнен и унизителен да е той за нас. Колко лесен би бил пътят към небето, ако нямаше себеотрицание или кръст! Тогава световността би се втурнала по този път, а броят на лицемерите щеше да е безчет! Да благодарим на Бога за кръста – истинското себеотрицание. Позорът и срамът, който Спасителят понесе заради нас, не е никак унизителен за спасените с цената на Неговата кръв. Наистина, небето ни е предоставено на ниска и постижима за нас цена.