НЕ Е ЛИ ТОЯ СИНЪТ НА ДЪРВОДЕЛЕЦА – ЧАСТ 1

“И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: – “Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, Да проглася благоприятната Господна година”. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син? А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина. И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв, и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. Но Той мина посред тях и си отиде.” – (Лука 4:16-30)
———————————————-
Над светлите дни на службата на Христос в Галилея тегнеше сянка. Жителите на Назарет Го отхвърлиха. “Не е ли Тоя синът на дърводелеца?” – казаха те. През Своето детство и юношество Исус се бе покланял заедно със Своите братя в синагогата в Назарет. Откакто започна службата Си, Той не се бе връщал у дома, но те знаеха с какво бе зает. Когато се яви отново, интересът и очакванията им се възбудиха до най-висока степен. Тук бяха хората, които познаваше от дете. Тук бяха майка Му, братята и сестрите Му и когато влезе в синагогата в събота и зае мястото Си сред поклонниците, всички очи се насочиха към Него. В редовната служба за деня старейшината прочете от Писанията на пророците и увеща народа да продължава да се надява на Идващия, Който щеше да издигне славно царство и да изгони всеки потисник. Той се постара да окуражи своите слушатели, като им повтори доказателствата, че е наближило идването на Месия. Описа славата на Неговото идване, като подчерта мисълта, че Той ще се появи начело на армии, за да освободи Израил. Когато в синагогата присъстваше равин, очакваше се той да изнесе проповедта, а който и да е от израилтяните би могъл да прочете нещо от книгите на пророците. Тази събота Исус бе поканен да участва в службата. Той “стана да чете. И подадоха Му книгата на пророк Исая” (Лука 4:16,17). Писанието, което Той прочете, се отнасяше за Месия. “Духът на Господа е на Мене, защото Той Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите; да пусна на свобода угнетените; да проглася благоприятната Господня година.” “И като затвори книгата, върна я на служителя и седна, а очите на всички в синагогата бяха впити в Него- И всички Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му” (Лука 4:20-22).