Исус застана пред народа като живо свидетелство на пророчеството за самия Себе Си. Обяснявайки думите, които прочете, Той заговори за Месия като утешител на потиснатите, освободител на пленниците, лечител на измъчените и като Този, Който възстановява зрението на слепите и разкрива на света светлината на истината. Неговото впечатляващо държане и чудната важност на думите Му развълнуваха слушателите с непозната за тях сила. Вълната на Божественото влияние събори всяка преграда. Подобно на Мойсей те видяха Невидимия. Когато сърцата им бяха раздвижени от Светия Дух, откликнаха с пламенно “амин” и с възхвала на Господа. Но когато Исус съобщи: “Днес се изпълни това писание във вашите уши”, те внезапно насочиха мислите си към себе си и към претенциите на Този, Който се обръщаше към тях. Те, израилтяните, децата на Авраам, бяха представени като в робство. Към тях се обръщаха като към затворници, които трябваше да бъдат освободени от силата на злото, като живеещи в тъмнина и нуждаещи се от светлината на истината. Гордостта им бе засегната и страховете им се надигнаха. Думите на Исус означаваха, че делото Му за тях беше съвсем различно от онова, което желаеха. Делата им трябваше да бъдат изследвани отблизо. Въпреки своята стриктност във външните церемонии, те се отдръпнаха от тези ясни, всепроникващи очи. “Кой е този Исус?” – попитаха. Този, Който си бе присвоил славата на Месия, бе синът на един дърводелец, работил своя занаят с баща Си Йосиф. Бяха Го виждали да се труди упорито, да се изкачва и да слиза по хълмовете. Познаваха братята и сестрите Му, познаваха Неговия живот и труд. Бяха Го виждали как се развива от детство към юношество и от юношество към мъжество. Макар че животът Му беше безупречен, не искаха да повярват, че Той е Обещаният. Какъв контраст между Неговото учение за новото царство и това, което бяха слушали от своя старейшина! Исус не каза нищо за освобождението им от римляните. Те бяха слушали за Неговите чудеса и се бяха надявали, че силата Му ще бъде употребена в тяхна полза, но не видяха признак за такова намерение. Като отвориха вратата на съмнението, сърцата им се закоравиха още повече след моментното омекване. Сатана бе решил тези слепи очи да не бъдат отворени този ден и вързаните в робство да не бъдат пуснати на свобода. С голяма сила работеше той, за да ги закрепи в неверието. А те не си даваха сметка за вече даденото знамение, когато бяха развълнувани от убеждението, че точно Този, Който се обърна към тях, бе техният Изкупител. Но сега Исус им даде доказателство за Своята Божественост, като им разкри тайните им мисли. “Той им рече: Без друго ще ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери Себе Си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тук в Своята родина. И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя. А нито при една от тях не бе изпратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей, но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман” (4:23-27 Лука 4:23-27). Чрез тази поредица от събития в живота на пророците Исус отговори на въпросите на Своите слушатели. На слугите, които Бог бе избрал за особена работа, не бе позволено да работят за ожесточени сърца и невярващ народ. Но тези, които имаха чувствителни сърца и силна вяра, бяха особено облагодетелствани от доказателствата за Неговата сила, дадени чрез пророците. В дните на Илия Израил се бе отдалечил от Бога. Израилтяните се държаха за греховете си и отхвърляха предупрежденията на Духа чрез Божиите вестители. Така те прекъснаха канала, чрез който Божиите благословения можеха да дойдат до тях. Господ подмина домовете на Израил и приюти Своя слуга в езическа земя при жена, която не принадлежеше към избрания народ. На тази жена бе оказана милост, защото последва светлината, която получи, и сърцето – се отвори за по-голямата светлина, която Бог – изпрати чрез Своя пророк. По същата причина във времето на Елисей бяха подминати прокажените в Израил. Но Нееман – един езически благородник, бе верен в убежденията си за правото и бе почувствал голямата си нужда от помощ. Той бе в състояние да получи дарбите на Божията благодат. И не само бе очистен от проказата си, но и благословен със знание за истинския Бог. Как стоим пред Бога – това зависи не от количеството на светлината, която сме получили, а от това как употребяваме онова, което имаме. Така дори езичниците, които избират правото, доколкото могат да го различат, са в по-благоприятно положение от тези, които имат голяма светлина и твърдят, че служат на Бога, но я пренебрегват и във всекидневния си живот противоречат на това, което изповядват.
