Думите на Исус към слушателите в синагогата удариха техните себеоправдания в корена, разкривайки им горчивата истина, че се бяха отделили от Бога и проиграли правото си да бъдат Негов народ. Всяка дума проникваше в тях като нож. Яви се истинското им състояние. Сега презряха вярата, с която Исус най-напред ги бе вдъхновил. Не искаха да приемат, че Този, Който имаше беден и нисък произход, беше нещо повече от обикновен човек. Неверието им породи омраза. Сатана ги завладя и в гнева си те започнаха да крещят против Спасителя. Оттеглиха се от Този, Чиято мисия бе да лекува и възстановява. Сега те изявиха качествата на погубителя. Когато Исус говореше за благословенията, дадени на езичниците, ужасната национална гордост на слушателите Му се надигна и думите Му бяха заглушени от шумни гласове. Тези хора се гордееха, че пазят закона. Но сега, когато бяха засегнати предразсъдъците им, бяха готови да убиват. Събранието избухна и като хванаха Исус, изведоха Го от синагогата и излязоха извън града. Всички изглеждаха решени да Го погубят. Искаха да Го заведат до една пропаст, където да Го хвърлят
надолу с главата. Крясъци и проклятия изпълваха въздуха. Някои захвърляха камъни по Него, когато изведнъж Той изчезна. Небесните вестители, изправени до Него в синагогата, Го придружиха и сред тази побесняла тълпа. Те Го закриха от неприятелите Му и Го отведоха на безопасно място. Така ангелите запазиха Лот и го изведоха в безопасност от Содом.
Така закриляха Елисей в малкия планински град. Когато обкръжаващите хълмове бяха изпълнени с конете и колесниците на сирийския цар и с голямо множество въоръжени мъже, Елисей видя склоновете на близките хълмове покрити с армиите на Бога – коне и колесници от огън около Божия слуга. Така през всички векове ангелите са били близко до Христовите верни последователи. Големият съюз на злото е готов да се хвърли срещу всички, които желаят да победят. Но Христос иска ние да гледаме към нещата, които не се виждат, небесните армии, обкръжаващи всички, които обичат Бога, за да ги освобождават. От какви опасности – видими или невидими – сме били опазвани чрез намесата на ангелите, няма да узнаем, докато в светлината на вечността не видим Божиите провидения. Тогава ще разберем как цялото небесно семейство е било заинтересувано за земното семейство и как вестители от Божия трон са придружавали стъпките ни ден след ден. Когато в синагогата Исус прочете пророчеството, Той отмина последното определение за делото на Месия. Прочитайки думите: “да проглася благоприятната Господна година”, пропусна фразата: “и деня на
въздаянието от нашия Бог” (Исая 61:2). И това беше толкова истина, колкото и първата част на пророчеството, но Исус не отрече истината, като премълча. Точно това бе изразът, който слушателите Му обичаха да слушат най-много и който желаеха да бъде изпълнен. Изричаха присъди против езичниците, без да осъзнават, че собствената им вина е дори поголяма от тяхната. Те самите, които имаха най-голяма нужда от милост, бяха готови да я откажат на езичниците. Денят, когато Исус застана сред тях в синагогата, бе единствената възможност да приемат призива на Небето. Онзи, Комуто “е угодно да показва милост” (Михей 7:18), с радост би ги спасил от падението, в което ги бяха въвлекли греховете им.
Но Исус не можеше да ги остави, без за сетен път да ги призове към покаяние. В края на службата Си в Галилея отново посети дома на Своето детство. Откакто беше отхвърлен тук, славата за Неговото проповядване и за чудесата Му бе изпълнила страната. Сега никой не можеше да отрече, че притежаваше сила, по-голяма от човешката. Народът в Назарет знаеше, че Той обикаляше да върши добро и да лекува всички, поробени от Сатана. Наоколо имаше цели села, където в нито една къща не можеше да се чуе стон от болест, защото Той бе минал през тях и бе излекувал всичките им болни. Милостта, открита във всяко дело на Неговия живот, свидетелстваше за Божественото Му помазване.
