НЕ Е ЛИ ТОЯ СИНЪТ НА ДЪРВОДЕЛЕЦА – ЧАСТ 4

Отново, като слушаха думите Му, назаретяните бяха развълнувани от Божествения Дух. Но дори и сега не приеха, че Този мъж, отраснал сред тях, бе по-различен или по-велик от самите тях. Още се измъчваха от горчивия спомен, че докато бе твърдял, че е Обещаният, Той в действителност бе отрекъл, че имат място в Израил, защото им бе показал, че са по-малко угодни на Бога от един езичник и една езичница. И затова макар да питаха: “Откъде Този има тая мъдрост и тези велики дела?”, не искаха да Го приемат като Божия Христос. Поради тяхното неверие Спасителят не можа да извърши много чудеса сред тях. Само няколко сърца се отвориха за Неговото благословение и Той с нежелание се отдалечи, за да не се върне никога. Неверието, веднъж спотаено, продължи да владее хората в Назарет. То владееше и Синедриона, и народа. За свещениците и народа първото отхвърляне на проявата на сила от Светия Дух бе началото на края. За да докажат, че първоначалната им съпротива е била правилна, продължиха да недоволстват от думите на Христос. Отхвърлянето на Духа стигна своята кулминация на Голготския кръст, когато техният град бе унищожен и народът – разпръснат по четирите края на земята. О, как копнееше Христос да открие на Израил скъпоценните съкровища на истината! Но тяхната духовна слепота бе такава, че бе невъзможно да им бъдат разкрити истините за Неговото царство. Придържаха се към своите вярвания и ненужни церемонии, докато небесната истина чакаше да я приемат. Изразходваха парите си за плява, докато Хлябът на живота беше така близо до тях. Защо не отидоха при Божието слово и не го изследваха внимателно, за да разберат дали грешаха? Старозаветните писания разкриваха ясно всяка подробност от Христовата служба и отново, и отново Той им цитира пророците, като заяви: “Днес се изпълни това писание във вашите уши.” Ако те бяха изследвали искрено Писанията, подлагайки своите теории на изпита на Божието слово, нямаше да има нужда Исус да ги укорява за непокаяние. Нямаше да заяви: “Ето, оставя се вам домът ви пуст” (Лука 13:35). Те можеха да се запознаят с доказателствата за Неговото месианство и бедствието, което щеше да превърне гордия им град в развалина, можеше да се избегне. Но умовете на евреите се бяха свили от безумната им мания за величие. Уроците на Христос разкриваха недостатъците на характера им и изискваха покаяние. Ако бяха приели Неговото учение, начинът им на живот щеше да бъде променен и техните най-скъпи надежди щяха да бъдат изпълнени. За да бъдат почетени в небето, трябваше да пожертват почитта на човеците. Ако се бяха подчинили на думите на този нов равин, трябваше да се възпротивят на мненията на великите мислители и учители от своето време. Истината не бе популярна в дните на Христос. Не е популярна и днес. Била е непопулярна винаги, откакто Сатана пръв даде на човека неистината и подправената истина, като му представи басни, водещи към себеиздигане. Не срещаме ли и денс теории и доктрини, които не се основават на Божието слово? Хората клонят към тях така упорито, както и евреите към своите традиции. Еврейските водачи бяха обладани от духовна гордост. Желанието им да прославят себе си се изразяваше дори в службата в светилището. Обичаха най-представителните места в синагогите, обичаха поздравленията по пазарите и се ласкаеха да чуват титлите си, изговаряни от човешки устни. Колкото повече западаше истинското благочестие, толкова по-ревниви ставаха за своите традиции и церемонии. Поради това, че разумът им бе помрачен от егоистични предразсъдъци, те не можаха да съчетаят силата на Христовите убедителни думи със смирението на Неговия живот. Не оцениха факта, че истинското величие може да мине без външен показ. Бедността на този Човек изглеждаше напълно несъвместима с Неговото твърдение, че е Месия. Питаха се: “Ако Той беше това, което твърди, че е, защо е така непретенциозен? Щом можеше да се задоволи без мощта на армии, тогава какво щеше да стане с народа им? Как можеше силата и славата, така дълго очаквани, да направят народите подвластни на града на евреите? Свещениците не бяха ли поучавали, че Израил трябваше да управлява всички хора по земята? И възможно ли беше великите религиозни учители да грешат?” Но евреите не отхвърлиха Христос само защото липсваше външна слава в Неговия живот. Той бе въплъщение на чистотата, а те бяха нечисти. Живеейки сред тях, Той бе пример на безупречна честност. Изрядният Му живот проникваше със светлината си в сърцата и откриваше тайните им. Искреността Му разкриваше тяхната неискреност. Чрез нея се изявяваше празнотата на претенциозната им набожност и нечестието им се разкриваше в най-ужасния му характер. Такава светлина не бе добре дошла за тях. Ако Христос бе привлякъл вниманието на фарисеите и бе възхвалил тяхната ученост и набожност, щяха да Го посрещнат с радост. Но когато говореше за небесното царство като изливане на милост към цялото човечество, Той представи една страна на религията, която те не можеха да понасят. Личният им пример и учение никога не са представяли службата на Бога желана. Когато видяха Исус да обръща внимание точно на хората, които те мразеха и отхвърляха, това възбуди най-злите страсти на гордите им сърца. Въпреки хвалбите, че под ръководството на “Лъва, Който е от Юдовото племе” (Откр. 5:5) Израил трябваше да бъде издигнат до върховенство над всички народи, биха могли по-скоро да понесат разочарованието от амбициозните си надежди, отколкото Христовия укор против греховете им и изобличението, което чувстваха дори само от присъствието на Неговата чистота.