НЕ ИСКАМ ДА ПРОМЕНЯМ ЖИВОТА СИ

В началото на миналия век, една вярваща жена разпространявала евангелски брошури по улиците на Бер­лин. Един файтонджия, който чакал на гарата, често взимал от брошурите. Един ден обаче отказал да вземе и казал, че по­вече не иска да ги чете. Качил се във файтона си и потеглил, при което вярващата жена тичешком го попитала, защо е решил така. „Вижте, ако продължа да чета тези брошури, аз ще трябва да променя живота си, а това изобщо не ми се иска.”

В подобна ситуация се оказа някога и управителя Феликс (виж Деяния на апостолите 24). Слушайки речта на апостол Павел „за правда, за себеобуздание и за идещия сьд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, щете повикам.” Мнози­на постъпват както този управител или файтонджия, за когото стана дума в началото; те смятат, че ще имат по-подходящо време за спасение или изцяло се отказват да го приемат, пропус­кайки възможност да го получат. Мнозина от нас са преживя­вали подобни моменти в своя живот, когато Божия Дух е подбуж­дал сърцето ни към покаяние. Не сме ли игнорирали и ние Божия mac? Бог не заставя никого да се покае и да дойде при Него. затова спасението може да се получи само доброволно. „Вода­та на живота” може да утоли жаждата на твоята душа и да дари мир на твоето сърце. Ела при Господа и приеми безценния Му дap

„И който е жаден, нека дойде! И който иска, нека вземе даром водата на

живота!“ Откровение 22:17