НЕ ОСТАВАЙТЕ РАВНОДУШНИ КЪМ ЧУЖДАТА БЕДА

Има хора, които, са считани от много други за „отпадъка на обществото“. Бездомниците са едни от тях. Но да не забравяме, че те също са хора – могат да бъдат добри, понякога силни и търпеливи, а понякога са просто беззащитни и се нуждаят от нечия подкрепа, от добра дума и защита.

Тамара е точно такъв човек. По силата на обстоятелствата тя се оказала на 60-годишна възраст на улицата в гр. Алушта. Изхранвала се с изкупуване на бутилки. Но това не е всичко. Тя обичала да чете. С нетърпение чакала всеки брой на любимия си вестник „Вечното съкровище“. Когато го прочитала, тя го давала на своя съсед в магазинчето за хляб, а също така и на приятели.

Един ден с жената се случило нещастие. Тя си ударила крака, който скоро се надул и подпухнал. Не можела да се движи поради острата болка и се оказала прикована към едно малко диванче. Няколко дни и нощи бедната жена останала под открито небе, а времето било лошо и валяло дъжд. Тя разбирала, че трябва да се обърне към лекар, но в такова зловонно състояние никой не би я приел. Така дните й преминавали в отчаяние и безизходност. Слава на Бога, че все още има на света хора, чиито сърца са изпълнени с Божията любов и състрадание и не са охладнели напълно. Намерили я неравнодушни братя и сестри, които се погрижили за нея. Качили я на една кола, откарали я в дом, където можела да се изкъпе и я нахранили. Сестрите и помогнали с къпането и обличането. Нахранили я с топъл обяд и я завели на лекар. За радост, нямала счупване. Тамара искрено била благодарна за топлотата и грижата, които я накарали да се почувства нов човек.

Колко е важно съвременният християнин да разбира думите на Христос: „Тъй като вие направихте това на един от тези Мои малки братя, то вие сте го направили на Мен.“ (Матей 25:40) Не бъдете равнодушни, защото всеки човек е жива душа, която Господ е сътворил и която Той цени и обича.