Не прощавай и не забравяй

Дали ще простим, или не зависи от мирогледа ни: егоизъм или алтруизъм.

Ако сме концентрирани върху себе си и какво очакваме другите да направят за нас, ние ще забелязваме повече техните грешки и ще се изживяваме като жертви.

Ако се концентрираме върху това какво ние можем да направим за другите, ще гледаме по-реалистично на ситуацията и ще оценяваме и нашата роля в нея.

Мотивация за прошка

Християнството предлага мотивация за прошка, основана върху безусловната и себеотрицателна Божия любов агапе:

„Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:7,8).

„И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32).

Приказка за прошката

Селянин имал старо магаре, което недовиждало. Един ден то паднало в кладенеца в двора. Животното ревяло жаловито часове наред, докато селянинът се опитвал да измисли какво да прави. Накрая той решил, че животното е старо, а кладенецът така или иначе трябвало да бъде зарит. Спасяването на магарето просто не си струвало.

Той извикал всичките си съседи да му помогнат. Всеки грабнал лопата и започнали да хвърлят пръст в кладенеца.

В началото магарето осъзнало какво става и заиздавало жаловити звуци. После съвсем неочаквано, то млъкнало. След като дружината похвърляла известно време в пълна тишина, селянинът не издържал и погледнал в кладенеца. И се слисал от видяното. Докато пръстта падала върху гърба му, магарето изтръсквало пръстта и стъпвало върху нея.

Съседите на селянина продължили да сипят пръст върху животното, а то я изтръсквало от себе си и правело стъпка нагоре. Много скоро всички били удивени когато магарето изскочило от кладенеца и отпрашило в тръс!

Така и ние трябва да прощаваме на хората, които ни нараняват, и да ставаме по-силни духовно след такива моменти.

„Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21).

Прошка и здраве

Най-важното е да помним, че ако не прощаваме, това наврежда не само на другия човек, но и на самите нас. Проучванията показват, че непростителният дух може да причини много здравословни проблеми. От друга страна, когато прощаваме, ние подобряваме здравето си.

Прошката донася много ползи за здравето. Тя:

  • понижава кръвното налягане
  • намалява стреса
  • намалява враждебността и агресията
  • понижава риска от алкохолизъм и други пристрастявания
  • облекчава симптомите на депресията и тревожността
  • намалява болката
  • пази здравето на сърцето
  • помага за възстановяване от различни болести
  • внася равновесие и хармония в чувствата

Затова хората, които прощават, са по-щастливи и по-здрави от тези, които продължават да негодуват и да ближат раните си.

Интересно е, че според едно проучване на Gallup в САЩ през 1988:

  • 94% от участниците казват, че е важно да се прощава
  • 85% казват, че имат нужда от помощ отвън, за да успеят да простят (http://www.gutenberg.us/articles/Forgiveness).

Не прощавай и не забравяй

Статистиката сигурно се променя донякъде с времето. Хората знаят, че трябва да прощават, но не успяват. Имат нужда някой да им помогне, някой да им обясни как да простят. Нанси Ван Пелт дава хубава илюстрация в книгата си „Да имам и да държа“, цитирайки прекрасния отговор на Ан Ландърс (псевдоним на водеща на вестникарска рубрика).

„Скъпа Ан Ландърс,

Трябва да си направена от камък. Казваш на всеки онеправдан съпруг или съпруга, дъщеря или син, любима, приятел или съсед да „прости и да забрави“. Някога хрумвало ли ти е, че някои хора просто НЕ МОГАТ? Те са твърде дълбоко наранени, твърде силно увредени. Моля те, извади си главата от пясъка или облаците, или където и да са намира, и започни да мислиш с нея. Абсурдно е да очакваш обикновени смъртни хора да се държат като светци.

Подпис: НЕ-СВЕТЕЦ“.

Ан Ландърс отговаря по следния начин:

„Скъпи Не-светец,

За тези, които не харесват съвета ми да простят и да забравят, има една алтернатива. Не прощавай и не забравяй. Помни всяка мъчителна, болезнена подробност от миналото. Говори за нея. Сънувай я. Плачи много и се самосъжалявай. Отслабни и изглеждай толкова измършавял, че приятелите ти да почнат да се тревожат за теб. Построй си олтар. Хвани мигрена. Счупи си крак. Всичко, което създава болка и ти напомня какво ти е причинил този мръсник. Ако следваш този съвет, ти със сигурност ще останеш нещастен, болен, озлобен и сам“ (Нанси Ван Пелт. Да имам и да държа: ръководство за успешен брак. Nashville, TN: Southern Publishing Association, 1980. С. 21).

Галина Стийл, „Силата да прощаваш“