ПОРЕДИЦА „ИСКАМ ДЕТЕТО ДА МЕ ЧУВА“

Принцип №4 – Не се поддавайте на манипулация

Здравейте!

Това е поредицата „Искам детето да ме чува“ и тя е за родители и учители, които искат децата да ги чуват и слушат, без да си трошат нервите. Аз съм Йорданка Дейчева, психолог, учител и родител. Няма лесни рецепти за възпитание, тъй като всяко дете е различно, както добре знаят и родителите, и учителите. Но има няколко важни принципа, които работят при всички деца. Представям всеки един от тях в отделно видео.

Това е четвъртото видео от поредицата и, както досега, отново започваме със Златното правило: Вие сте водачите в семейството или училището, а не децата. Вие сте тези, които определят правилата, а не децата. Дори когато допускате те да вземат собствени решения, вие продължавате да бъдете съветващата и коригираща инстанция, защото най-малкото имате по-голям опит и знания. Това е основата на добрите взаимоотношения между възрастен и дете.

Днес продължаваме с Принцип №4: Не се поддавайте на манипулация.

Децата не искат да правят каквото трябва, те искат да правят каквото си искат. Това е общочовешки феномен и според Християнството се дължи на бунта ни срещу върховния авторитет – Бог и навлезлия вследствие на това егоизъм. Всеки гони своите интереси и ги поставя над интересите на другите. Децата не са изключение, както много добре знаят родителите, учителите, бабите, лелите и всички, които се грижат за дете. Малките искат да постигнат своето и за тази цел използват всякакви техники: хленчене, мрънкане, рев, гневни изблици, молби, тръшкане, болки в стомаха, обвинения и т.н. Възрастните трябва да ги обичат достатъчно много, за да не се поддават на техните настоятелни и много убедителни манипулации. Както казва мъдрецът Соломон в Свещеното Писание, „Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата – сина, който му е мил“ (Притчи 3:12).

Истински манипулатори

Например, за да избегнат ученето, някои деца са готови на всичко. От наблюденията ми върху съучениците на сина ми забелязвам, че бързопреходните болки в стомаха спохождат най-често децата, които идват без домашни и не учат редовно. Въпросът е има ли наистина здравословен проблем, или това е съзнателна манипулация?

Как да разпознаем дали има истинско заболяване, или детето/ученикът иска да избегне извършването на някое неприятно задължение?

Наблюдавайте дали детето почва да хленчи и да се оплаква, когато има да учи/да си оправя стаята/да прави тест/да бъде изпитвано или някакво друго задължение.
Изключете възможността за истинско заболяване, като го пратите на лекар. Но ако наистина силно се съмнявате, че има истинско заболяване, преди това е добре да споменете нещо за неприятни лекарства, манипулации или инжекции: ако проблемът бързо изчезне, ходенето на лекар ще отпадне от само себе си. Това действа особено ефективно при по-малки деца.
Наблюдавайте дали симптомите и мрънкането няма мистериозно да изчезнат, ако ги освободите от задължението.
След като отмине проблемът, настоявайте отново детето да изпълнени задължението си.

Елън Уайт, най-превежданата жена-писател в световен мащаб, ни съветва: „Когато вие помолите детето да извърши нещо и то отговори: „Да, ще го направя“, а след това не си дава зор да изпълни каквото сте му казали, не трябва да оставяте нещата така. Трябва да повикате детето, за да даде сметка за непослушанието си (…) [Децата] Трябва да помагат при изпълняване задълженията и отговорностите в дома и когато не изпълнят дадената им задача, трябва да бъдат повикани да дадат обяснение и да се изиска да я изпълнят“ (Уайт, Е. Детско водителство. София, 2007, с. 129). Така детето научава, че трябва да се съобразява с авторитета на родителя и че родителят няма да се поддава на манипулации.

Различните деца на различни възрасти използват най-различни методи, за да надделеят над възрастните. Аз съм ги обединила в 3 групи, като не претендирам за изчерпателност:

1 метод: Привличане на вниманието на обществено място: вдигане на шум, викове, тропане, търкаляне, когато и други хора могат да наблюдават театралното изпълнение. В този случай целта на детето е родителят да се поддаде на манипулацията заради неудобството и срама от факта, че са станали център на внимание заради нещо неприятно. Тук важна роля играят себеоценката и самоконтролът на родителя: възрастните със здравословна себеоценка ще запазят спокойствие и няма да се поддадат на манипулацията. Този метод е специално за възрастни с ниска себеоценка (чувство за малоценност, перфекционизъм, гордост), които се страхуват да не се изложат пред хората и ще отстъпят пред детето.

2 метод: Предизвикване на състрадание чрез недоволство и оплаквания: от болки в корема, главата и т.н., от много домашни, от учители, приятели, съученици и др. Имах съвсем бегла представа за способността на децата целенасочено да манипулират състраданието на родителите и учителите си, докато не започнах да придружавам детето си в училище. Попаднах на един шокиращ пример: едно момиче се държи крайно предизвикателно и постоянно създава конфликти в училище, обаче пред родителите си постоянно се представя за жертва и те му вярват. Веднъж, когато беше 2 или 3 клас, я видях и чух как обижда големи момичета от гимназията и предизвиква разпра. Тогава съвсем добронамерено казах на майката, че детето ѝ дразни децата и предизвиква кавги. Казах ѝ, че се е закачала с по-големи момичета и нищо чудно да пострада. Бях шокирана, когато майката започна да я защитава и да обвинява другите деца. Тъй като имам близо 10 години наблюдения специално в този случай, мога да кажа съвсем категорично, че това дете съзнателно манипулира родителите си, като лъже и преиначава ситуациите, за да предизвика тяхното съчувствие.

3 метод: Вменяване на чувство за вина. Много често децата използват метода „вменяване на чувство за вина“, за да оправдаят безотговорното си поведение. „Ако ме беше събудила по-рано, нямаше да закъснея за училище!“. „Ако ме бяхте възпитали по-добре, нямаше да постъпя така“. „Ако ми бяхте купили мотор, нямаше да взема мотора на приятеля си и да го счупя“. Родителите и без това се обвиняват за много допуснати грешки и когато детето засегне чувствителна зона, е лесно възрастният да изпита истинска вина и да се поддаде на манипулацията.

Какво да направя?

За да научите детето си да не използва манипулация, не трябва да отстъпвате, когато то се опитва да ви накара да направите нещо чрез манипулация. Например всяко дете бързо се ориентира пред кой родител или учител минава номерът и пред кой не. В класа на сина ми има няколко агресивни деца, които много добре знаят пред коя госпожа минава номерът с манипулации и обвинения.

След като започна онлайн обучението тези деца близо месец не участваха и не пращаха никакви домашни. След това ги предупредиха, че ще трябва да ходят и през лятото на училище, докато си вземат часовете по предметите, за които не са пращали домашни. И тук учителите се разделиха на две групи: едната група учители до последно ги молеха и постоянно удължаваха срока за предаване на домашните, защото тези ученици постоянно намираха оправдания: нямали добра интернет връзка, не разбрали какво точно да пратят, били на село и какво ли още не. Докато накрая тези отстъпчиви учители им написаха оценки почти без никакви усилия от страна на учениците. И те получиха посланието, че няма нужда да се напъват да учат, когато с малко хитрини ще получат някаква оценка. Докато друга група учители им поставиха краен срок и след този срок повече не приемаха никакви домашни. И на недисциплинираните ученици се наложи да ходят допълнително на училище, за да наваксат пропуснатото. От тях получиха посланието, че хитрините няма да им помогнат, докато не си свършат работата. На вас оставям да си направите извода кои учители работят за доброто на детето: тези, които го оставят да мързелува, или тези, които го карат да учи.

Има два важни принципа, които трябва да прилагате, за да отучите детето от манипулативните стратегии.

Оценете реално ситуацията, като потърсите при възможност и странично мнение или хора, които са видели какво точно се е случило. Опитайте се да съберете цялата информация от всички източници, а не само това, което казва детето. Например когато детето се оплаче, че някой го е обиждал в училище, трябва да се чуе мнението и на другата страна, а и на други свидетели на случката, за да се изясни дали само едното дете е виновно, или и двете имат вина за неприятната ситуация, както се случва често. И чак след като и родителите, и учителите са изяснили възможно най-подробно фактите, да се вземе решение или да се предприемат необходимите действия. Децата са много чувствителни към несправедливостта, затова трябва да сме готови да отсъдим справедливо, особено ако вината е у нашето собствено дете. Така ще го отучим от манипулации, лъжи и преиначаване на фактите.
Не променяйте правилата заради манипулация, освен когато наистина има някаква извънредна ситуация със сериозни последици. Например детето не трябва да играе преди да си е написало домашните. Но ако някой ден се случи да имат извънредни часове в училище и то се е върнало по-късно от обикновено, е нормално първо да си почине, преди да започне да учи за другия ден. Затова правилата трябва да се прилагат редовно, като винаги може да има някое изключение при извънредна ситуация, но като цяло децата престават да манипулират родителите си, когато родителите не се поддават на детската манипулация и не променят правилото заради хитрините на детето.

Ако имате конкретни въпроси или коментари по конкретни ситуации от опита ви, можете да коментирате под видеото или да ми изпратите съобщение до ФС Психология за всеки ден. Ще ми бъде интересно да науча как се справяте с детските манипулации като родители или учители.

Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте ФС „Психология за всеки ден“

Посетете и нашия уебсайт https://facebible.bg/, където в раздел Психология публикувам доста статии и видеа.