Над отворената чрез греха пропаст между Бога и човека, е поставен мост чрез Исуса Христа. Римл. 5:1 „И тъй оправдани чрез вяра имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством когото ние чрез вяра придобихме достъп в тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава”. „В когото имаме своето дръзновение и достъп с уверение чрез вяра в него”. Ефес. 3:12 В посланието към Евреите два пъти намираме поканата да влезем през отворената врата пред нашия първосвещеник – Исус Христос. Евр. 4:14, 16; 10:19, 21,22
Не е достатъчно само да знаем това. Ние можем всеки ден да се явяваме без страх пред Бога. Завесата на храма при Христовата смърт се раздра и пътят ни е отворен за небесното светилище.
Когато първият кървав свидетел за Христа – дякон Стефан – бе изведен навън, за да бъде убит от бесния гняв на своите врагове, той видя „небесата отворени и човешкият Син стоящ отдясно на Бога.” Деян. 7:55
Който уповава на Христа няма да се среща с Него само при опасности и нещастия, а всеки ден. Да упражняваш „царско свещенство” означава да показваш и на други пътя, по който може да се намери сила за вярата, за живота, за всеки изпит, който всезнаещият Бог е наш мил небесен Баща.