И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист (1Йоан.3:3).
Христос ще възвиши и пречисти човешкия ум, като го освободи от всяка нечистота, така че човекът да оцени любовта, която няма равна.
Чрез покаяние, вяра и добри дела можем да усъвършенстваме у себе си праведен характер и да изискваме чрез Христовите заслуги привилегията да бъдем Божии деца. Принципите на небесната истина, приети и обикнати в сърцето, ще ни възвишат до морално достойнство, за каквото не сме се и надявали да достигнем. „И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.“
Светостта на сърцето и чистотата на живота са великите теми в ученията на Христос. В Своята планинска проповед, след като посочва какво е нужно, за да бъдеш блажен, и какво не бива да се прави, Той казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец в небето“. Съвършенство, святост – нищо по-малко от това не би ни дало успех в следването на принципите, които Той ни оставя. Без тази святост човешкото сърце е егоистично, греховно и порочно. Светостта ще помогне на своя притежател да дава плодове и да благоуспява във всяко добро дело. Той никога не ще се умори да върши добро, нито ще търси популярност в този свят, но ще очаква с нетърпение да бъде похвален от Величието на небето, когато Бог възнесе Своите осветени и праведни чеда до Своя трон. Осветеното сърце ще произвежда праведни дела.
Както Бог е чист в Своята сфера, така и човек трябва да бъде чист в своята. И ще бъде чист, ако Христос обитава в него – надеждата на славата. Така ще подражава на Неговия живот и характер. Великолепното достойнство на християнския характер ще заблести като слънцето и лъчите на правдата от лицето на Христос ще се отразят върху онези, които са очистили себе си така, както е Той чист. Чистотата на сърцето ще доведе до чистота на живота.