НИЕ СЕ ПРИЗНАВАМЕ ЗА НЕГОВИ ЧАДА
Безкрайният Бог, казва Исус, ни дава привилегията да се приближаваме при Него с обръщението “Татко”. Размислете какво включва това! Никои земни родители не са се молили толкова много за своето заблудено дете, както Онзи, Който ни е създал, се моли за грешника. Никой човек не е проявявал към непокаяния такъв пълен с любов интерес и не му е отправял такива нежни покани. Бог живее във всеки дом, Той чува всяка изговорена дума, слуша всяка отправена към Него молитва, споделя грижите и разочарованията на всяка душа, внимава на обноските между баща и майка, сестри, братя, приятели и съседи. Той се грижи за нашите нужди и излива непрекъснато благодатта Си, за да ни задоволи. Но когато наричаме Бога наш Баща, ние се признаваме за Негови чада, които се оставят да бъдат ръководени от Неговата мъдрост и желаят да Му бъдат послушни във всичко, като знаят че Неговата любов е непроменима. Ние ще приемем Неговия план като наш, Неговата чест, Неговия характер, Неговата фамилия, Неговото дело ще бъдат за нас като Божи деца от най-голям интерес и ние с радост ще признаваме нашето роднинство с Небесния Баща и с всеки член от Неговото семейство. Ние с радост ще вършим всичко, колкото и нищожно да е то, което допринася за Неговата прослава или за доброто на нашите съчовеци.