Ние сме това, което мислим за себе си

Представете си следната ситуация: Вие сте дългогодишен учител в училище. Трябва да се напише годишният план за следващата година. Става въпрос за близо сто страници материал, в който трябва да се координират всички училищни дейности. Вие имате здравословни проблеми, но директорът отново възлага на Вас да го напишете. Кой от следните отговори показва добро самочувствие и защо:

А. Добре, но това е за последна година. Вече здравето ми е разклатено.

Б. Съжалявам, много години съм го писал/а, но тази здравето ми е разклатено и няма да мога. Ще помогна с идеи и съвети.

В. В никакъв случай. И без това съм зле здравословно. Напускам.

(Отговор Б: Здравословна себеоценка. Човекът има смелостта да откаже, но зачита и нуждите на работодателя и училището; А: Ниска себеоценка, отстъпва пред натиска; В: Ниска себеоценка, използва агресия, за да утвърди решението си.)

Какво представлява себеоценката?

Ние сме това, което мислим за себе си

Енциклопедията по психология дава следното определение: „Самооценка – начинът, по който човек се чувства по отношение на себе си, включително степента, до която има самоуважение и себеприемане. Самооценката е чувството за лична ценност и компетентност, които хората свързват със своята Аз-концепция”.

Себеоценка: самооценка, самоуважение, себеприемане, представа за себе си

Психологът Дейвид Сиймъндс казва: „Твоята представа за себе си е основана на цяла система от ОБРАЗИ и ЧУВСТВА, които си изградил за себе си (…) Защото представата за себе си включва и умствени образи, и чувства (…) Начинът, по който гледаш на себе си и това, което чувстваш към себе си дълбоко вътре в сърцевината на личността си – това определя какъв ще бъдеш и какъв ще станеш” (Сиймъндс, Д. Healing for Damaged Emotions. С. 60).

Мъдрецът Соломон потвърждава връзката, между това, което мислим за себе си и това, което сме, в Притчи 23:7: „Защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той”.

Пример: Как да определим какво отношение имаме към себе си? Днес са популярни психологическите тестове. Но има и други възможности: Наблюдавайте как се справяте в стресови ситуации.

Ако сте склонни твърде често да отстъпвате или обратното – да реагирате твърде често агресивно – имате проблем със себеоценката.

Как се изгражда нашата себеоценка

„Позитивният имидж и здравото самоуважение се основават на одобрението, приемането и признанието от другите. Но и върху реалните постижения, реализация и успех, които произтичат от реалистичната самооценка“ (Ейбрахам Маслоу, известен психолог).

Джордж Хърбърт Мийд, влиятелен социален психолог, използва една интересна фраза, за да опише връзката на човека с външния свят. Той я нарича „огледалният аз”.

„Образите за себе си и чувствата за себе си идват основно от образите и чувствата, които виждаме отразени в членовете на нашето семейство – това, което виждаме в израженията им, чуваме от тона на гласа и виждаме в действията им. Тези отражения ни казват не само кои сме, но и какво ще излезе от нас. Тези отражения постепенно стават част от нас и ние се превръщаме в този образ, който виждаме отразен в семейното огледало” (Сиймъндс, Д. Healing for Damaged Emotions. С. 62).

Д-р Хенри Клауд твърди, че началото на взаимоотношенията се поставя веднага след раждането на детето. След кризата на раждането то се лишава от досегашното си удобно съществуване. Тогава действията на майката – прегръщане, милване, кърмене, говорене – го успокояват. Това поставя началото на емоционалното привързване към нея. С времето детето интернализира нейните действия и отношение и така започва да складира спомени за успокоението, което идва отвън. Този процес на интернализация води до фазата „константност на емоционалния обект”. Тази фаза позволява на детето да преживява себе си като постоянно обичано и принадлежащо към някого, дори когато обектът на любовта липсва. Това му дава сигурност и определя по-късното му развитие (Changes That Heal. С. 52).

Пример: Ще дадем един отрицателен и един положителен пример.

Отрицателен: Когато синът ми беше малък, ходехме в парка. Веднъж видях следната ситуация: Едно дете взе играчката на друго дете, второто дете почна да негодува и последва караница и рев. Тогава майката на първото дойде разгневена, дръпна го, скара му се и почна да му вика: „Ти си лошо дете! Защо правиш така? Лошо дете!“ В никакъв случай не смятам, че децата трябва да си правят каквото си искат. Не ме разбирайте погрешно. Но защо наричам този пример отрицателен? Защото майката не наказва едно конкретно лошо поведение, а внушава на детето, че е лошо в цялото си поведение. На тази възраст детето не може да разбере, че в този случай го укорявате за една постъпка. То израства с убеждението, че просто си е лошо и такова ще си остане.

Положителен: Когато пък дъщеря ми беше малка, обичаше да играе с едно момиченце на нейната възраст. И когато станеше разправия, майката на другото момиче веднага се намесваше (Е, и аз също!), скарваше се на детето за това, което е направило, и заедно обяснявахме и на двете деца как трябва да играят заедно – когато едната иска една играчка, другата да вземе нещо друго, а после да си ги разменят. Така децата разбират кое поведение е лошо и как могат да постъпват по-добре. Което е решаващо за здравата себеоценка. Разбират, че родителят ги обича и няма да ги отблъсне заради лошото им поведение, но ще ги поправя със загриженост.

С течение на времето детето си изгражда определена представа за себе си въз основа, първо, на „семейното огледало“, после отношението на приятелите/съучениците и накрая – обществото. Вярвам, че всички сме убедени, че нито в семейството, нито в обществото условията са идеални. Никой от нас не е съвършен. Никой от нас не попада на родители, които във всяка ситуация реагират точно както трябва и изграждат абсолютно нормална себеоценка у децата си. Въпреки това има един фактор, който е основен за здравословното психическо развитие:

„Основното зло, без изключение, е липсата на истинска топлота и обич“ (Хорни, К. The Neurotic Personality of Our Time. С. 80).

ИСТИНСКАТА загриженост и любов на родителите към детето ще изградят у него усещането, че е ценно и може да се справи с живота, въпреки грешките, които родителите понякога допускат в човешкото си несъвършенство.

„Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки“ (Притчи 10:12).

Известният психоаналитик Карен Хорни изброява няколко фактора, които допринасят за изграждане на несигурност, враждебност, тревожност у детето: предпочитане на другите деца, несправедливи порицания, непредсказуеми смени на отношението – глезене и презрително отхвърляне, неизпълнени обещания и отношение към нуждите на детето, което варира от временна незагриженост до постоянна намеса в най-основателните желания на детето като разваляне на приятелства, осмиване на независимото мислене, разваляне на интереса към собствените стремежи (артистични, атлетични или механични) – като цяло отношение на родителите, което ако не умишлено, то поне по влиянието си представлява пречупване волята на детето.

Пример: Познавам едно семейство, което има момиче на около десет години и момче на около седем. Когато момчето започне да капризничи, момичето винаги трябва да отстъпва. Често когато двете деца имат определена работа, която трябва да свършат, на момчето му омръзва и сестра му трябва да довърши и неговата. И родителите допускат едното дете да налага волята си, а другото – все да отстъпва. С какво впечатление остава момичето – че брат му винаги е по-покровителстван и толериран, че неговите желания са по-важни от нейните – че, общо взето, тя не струва колкото него. В такъв случай чувството за малоценност е почти неизбежно.

„Твърде строгият контрол е също така лош, както и твърде слабият. Старанието „да се пречупи” волята на детето е ужасна грешка. Умовете на хората са различни. Макар силата да може да постигне външно подчинение, резултатът при много деца е още по-решителен бунт на сърцето (…) Дисциплинирането на едно човешко същество, достигнало на възраст да може да разсъждава, трябва да се различава от дресирането на нямото животно. Животното се учи само на подчинение към господаря си. За животното господарят е ум, разсъдък и воля. Прилагането на този метод при възпитанието на децата ги прави почти автомати“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 265).

Тук трябва да уточним, че да наказваме децата, когато дръзко нарушават правилата за възпитано поведение, не е пречупване на тяхната воля, а оформяме на волята. Пречупване е, когато ги наказваме или лишаваме от нещо, без да го заслужават, за да ги „дресираме“ да ни слушат безпрекословно.

Обобщение: Здравословна себеоценка

Д-р Морис Уагнър, християнски психолог, обобщава трите жизненоважни елемента на здравословната себеоценка:

А) Чувство за принадлежност и обич – чувствам се желан, приеман, обичан, някой се грижи за мен и се радва на моето съществуване.

Б) Чувство за собствена стойност – аз струвам нещо, аз имам качества, които са добри, аз съм ценен, независимо дали успявам или се провалям в конкретна задача.

В) Чувство за компетентност – аз мога да се справя със задачите, с професията, ученето, живота и т.н.