НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРОСТЯ! – 1
„Тангни и колеги (1999) установяват, че склонността да прощаваме на другите е свързана с по-ниски нива на депресия, гняв-враждебност, параноя и изострена междуличностна чувствителност (т.е. чувство за малоценност)“.
https://www.researchgate.net/publication/264443222_The_psychology_of_forgiveness
Какво може да ме мотивира да прощавам на другите?
1/ Всички допускаме грешки и засягаме другите по някакъв начин.
Християнството предлага една универсална причина: „Понеже всички съгрешиха“ (Римляни 3:23).
Може ли някой от вас да се похвали, че никога и по никакъв начин не е засягал нито един човек?
Не. Когато приемем факта, че всички по един или друг начин постъпваме неправилно към другите, тогава ще бъдем по-малко критични, когато засегнат нас. Ние не сме съвършени, затова не трябва да очакваме съвършенство и от другите.
„Да грешиш – човешко, да прощаваш – божествено“ – Александър Поуп
2/ Прошката прави възможно възстановяването на нарушените взаимоотношения. Ако искаме да възстановим отношенията, трябва да се научим да прощаваме. А това означава поне три неща:
А. Преставам да търся възмездие за нанесената щета – „Око за око“. Когато ни засегнат, обикновено искаме и другия да страда, както страдаме ние. Ти ме удари, сега и аз ще те ударя! Ти ме обиди, сега и аз ще те обидя! Какво ще стане с вашия брак/приятелства, ако прилагате това съдебно правило за справедливо възмездие?
Пример: Когато някой ни разочарова, имаме склонност да използваме преувеличени думи: „Никога няма да ти простя!“ „Никога повече няма да ти проговоря!“ Това е, така да се каже, „възмездие“ заради обидата или предателството, което чувстваме. Или пък: „Ще ти го върна тъпкано!“ „Другият път, когато ти имаш нужда от подкрепа, няма да я получиш от мен!“ „Като не искаш да дойдеш с мен сега, и аз няма да дойда с теб, когато ме повикаш някой път!“ Всички тези заплахи показват желанието ни за отмъщение, а не за решаване на проблема и възстановяване на отношенията.
Ако искате да се реши проблемът и да се възстановят отношенията, ощетеният трябва да се откаже от отмъщението.
Важно! Спирам да натяквам какво се е случило миналата година, когато… Всеки следващ проблем трябва да започваме на чисто, а не с думите: „Помниш ли преди 5 години, когато ми обеща да дойдеш, а не дойде…“ Великият апостол Павел дава един безценен съвет: „Има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен, и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13). Това е изключително важен принцип, който можем да прилагаме както за прошката, така и за постигането на цели, преодоляването на гнева, изкривеното мислене и т.н.
„Не е достатъчно само да прощаваме обидите и злините; трябва да умеем и да ги забравяме“ – Ан дьо Стал
Изключение: Когато някой постоянно се държи лошо с нас, когато постоянно ни лъже, пренебрегва, тормози, обижда, тогава трябва да покажем неодобрението си, като поставим определени граници и се отдръпнем от тази връзка. Пример: „Ако продължаваш да ме лъжеш, че ще смениш лампите, ще наема друг работник!“ Тук вече не става въпрос за извинение и прошка, а за свършване или не свършване на работата.
Б. Насочвам чувствата и забележките си към конкретната лоша постъпка на човека, а не обявявам самия човек за непроменимо лош.
– Аз – послания, а не Ти – послания
Пример: Свекървата дава на внучето сладкиш, когато майката е казала, че ще си развали обяда. Съпругът мълчи.
Правилно: Жената казва на мъжа си: „Когато не ме защити пред майка си, се почувствах предадена. Все едно това, което аз казвам, е неправилно, а нейното – правилно. Нали и ти си против сладкото по всяко време?“.
Неправилно: „Никога не ме защитаваш пред майка си. Голяма си мижитурка. Върти те на малкия си пръст!“
В. Прошката означава да приема, че другият е различен от мен и може да си остане такъв. Това не означава непременно, че е лош.
Пример: Мъжът и жената са се скарали за похарчени пари за дрехи. Мъжът е обвинил жената, че е с редки пръсти и харчи за глупости. Жената е отвърнала на удара с думите, че той е скръндза и ѝ държи сметка за дреболии. Спорът е завършил с обръщане на гръб и сърдене всеки в своята стая. В най-добрия случай след няколко минути страстите са се охладили и двамата са осъзнали колко глупав спор е възникнал от един незначителен проблем, който е можело да разрешат много по-спокойно.
Обикновено в брака минава доста време, преди двамата да уеднаквят представите си за нещата, а в този случай, за необходими и излишни покупки. За мъжа да имаш три блузи може да означава огромно количество, докато за жената пет може да са абсолютният минимум. Двамата трябва с взаимно уважение да стигнат до някакво решение, особено като имат предвид парите, с които разполагат, и другите важни нужди.
Но и двамата трябва да решат не да се обиждат един друг, а да се научат да изказват мнението си спокойно и да уважават мнението на другия.
„Има значителни неблагоприятни здравословни и междуличностни последици, когато не признавате вината си и не искате прошка“ (д-р Недли, Изгубеното изкуство на мисленето, издателство “Нов живот”).
„Винаги трябва да се прощава: на разкаялия се – заради самия него; на неразкаялия се – заради самия себе си“ – Мария фон Ебнер-Ешенбах.
„Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала“ – Марк Твен.
Съгласни ли сте с тези мисли?
Йорданка Дейчева, психолог; Клуб психология и здраве – Плевен