НИКОДИМ – ЧАСТ 2

Авторитетът, с който Христос очисти храма, предизвика омразата на свещениците и управниците. Те се бояха от силата на този странник. Такава смелост от един прост галилеянин не биваше да се търпи. Решиха да сложат край на Неговото дело. Не всички обаче бяха съгласни с това. Между тях имаше хора, които не смееха да се противят на човек, така явно движен от Божия Дух. Спомняха си как в старо време бяха избити много пророци, защото смело са изобличавали греховете на израилевите водачи. Съзнаваха, че евреите са подчинени на властта на един езически народ, като резултат от упоритото им отхвърляне на изобличенията от Бога. Те се опасяваха, че като устройват заговори против Исус, вървят по стъпките на своите бащи и ще докарат нова беда на народа. Никодим споделяше тези чувства. На едно заседание на Синедриона, когато се обсъждаше въпросът за отстраняването на Исус, Никодим посъветва да се внимава. Той изтъкна, че ако Исус е наистина ръководен от Бога, би било опасно да се пренебрегват Неговите предупреждения. Свещениците не посмяха да отхвърлят този съвет и за известно време не взеха никакви явни мерки против Спасителя. Откакто чу Исус да говори, Никодим се зае сериозно да разучи пророческите писания за Месия. Колкото повече четеше, толкова повече се уверяваше, че Той е, Който трябваше да дойде. Заедно с много други в Израил и Никодим се измъчваше от оскверняването на храма. Бе свидетел на разигралите се сцени, когато Исус изгони от там купувачите и продавачите и видя удивителното изявление на Божествена сила. Можа да наблюдава как Спасителя се отнася към бедните и болните и видя тяхната радостна благодарност. И не можеше да се съмнява, че Исус от Назарет е изпратеният от Бога Месия. Никодим силно желаеше да се срещне с Исус, но не смееше да Го потърси явно. Би било твърде унизително за един юдейски управител да признае, че симпатизира на толкова неизвестен учител. Ако Синедрионът научеше за неговото посещение, би го презрял и осъдил. Затова реши да се срещне с Исус тайно, като се оправда пред Него с това, че ако отиде явно, и други могат да последват примера му. Осведоми се за мястото в Елеонската гора, където Исус почиваше, и когато настъпи нощта и градът утихна, отиде да Го потърси. В присъствието на Христос Никодим почувства странно стеснение, което се опитваше да прикрие с външен израз на спокойствие и достойнство. “Учителю – каза той, – знам, че от Бога Си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.” Говорейки за необикновените дарби на Христос като учител и за удивителната Му сила да върши чудеса, той се надяваше да подготви почвата за своя разговор с Него. Думите му целяха да изразят и спечелят доверие, но всъщност изразяваха неверие. Никодим не призна Исус за Месия, а само за учител, изпратен от Бога. Вместо да приеме това приветствие, Исус се вгледа в лицето на събеседника Си, сякаш четеше в душата му. В безпределната Си мъдрост Той видя пред Себе Си човек, който търси истината. Знаеше целта на неговото посещение и като желаеше да затвърди още повече убеждението, което вече се беше зародило в душата на Неговия слушател, пристъпи направо към въпроса, казвайки сериозно, но в същото време любезно: “Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство!” Никодим бе дошъл при Господа с намерението да разисква с Него, но Исус му изложи основния принцип на истината. Той всъщност каза на Никодим: Ти се нуждаеш не толкова от теоретични познания, колкото от духовно обновление. Ти нямаш нужда да ти се задоволи любопитството, а да получиш ново сърце. Ти трябва да получиш нов живот отгоре, за да станеш способен да цениш небесните неща. Докато в тебе не настъпи тази промяна, която ще обнови всичко, напразно ще бъде да разискваш с Мене върху Моя авторитет или мисията Ми.