Никодим беше слушал проповедите на Йоан за покаянието и кръщението, при които той сочеше на Този, Който щеше да кръщава със Светия Дух. Той самият чувстваше, че между евреите липсва истински духовен живот и че до голяма степен те се ръководят от фанатизъм и светски амбиции. Надяваше се, че с идването на Месия състоянието на народа ще се подобри. И все пак изпитващата сърцето вест на Йоан Кръстител не го бе накарала да осъзнае греховете си. Той беше строг фарисей и се гордееше с добрите си дела. Бе високо почитан заради благотворителността и щедростта си в поддържане на храмовата служба, поради което беше сигурен в Божието благоволение към него. Но се стресна при мисълта, че в сегашното си състояние не би могъл да види едно толкова чисто царство. Картината, която Исус даде за новорождението, не беше съвсем непозната на Никодим. Езичниците, приели израилевата вяра, бяха сравнявани често с новородени деца. Следователно той би трябвало да е разбрал, че Исусовите думи не бива да се взимат буквално. Но по силата на своето рождение като израилтянин Никодим бе сигурен, че му е гарантирано място в Божието царство. Той смяташе, че не му е нужна никаква промяна, затова и много се учуди на думите на Спасителя. Дори се засегна като разбра, че те се отнасят лично за него. Гордостта на фарисея започна да се бори с искреното желание на търсещия истината. Учуди се на начина, по който Христос му говореше, без да се съобразява с положението му в Израил. Изненадан и изгубил самообладание, Никодим отговори на Христос иронично: “Как може стар човек да се роди?” Както постъпват много други, когато им се каже режещата истина, така и той откри факта, че в естествената си природа човек не приема нещата на Божия Дух. В него няма нищо, което да откликва на духовните неща, защото те се разбират духовно. Но Спасителят не отговори на аргумента с аргумент. Издигайки тържествено ръка, Той повтори същата мисъл с още по-голяма тежест: “Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство!” Никодим разбра, че Христос говори тук за водното кръщение и за обновлението на сърцето от Божия Дух. Той се убеди, че бе в присъствието на Тоя, за Когото Йоан Кръстител бе предсказал. Исус продължи: “Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” По естество сърцето е зло и “кой може да извади чисто от нечисто? Никой” (Йов 14:4). Никакво човешко изобретение не може да намери лек за грешащата душа. “Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” (Римл. 8:7). “Защото от сърцето произхождат зли помисли: убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули” (Матей 15:19). Първо трябва да се очисти изворът на сърцето, за да станат чисти и потоците. Който се опитва да постигне Небето чрез собствени дела, чрез спазване на закона, опитва невъзможното. Няма безопасност за човек, който има законническа религия, формална набожност. Християнският живот не е видоизменение или подобрение на стария живот, а преобразуване на естеството. Той е смърт за егоизма и греха и нов живот на близост с Бога. Тази промяна може да се извърши само чрез резултатното действие на Светия Дух. Никодим беше още объркан и Исус използва вятъра, за да илюстрира значението на думите Си. “Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.” Вятърът се чува сред клоните на дърветата, като шумоли в листа и цветя, но е невидим. Никой не знае откъде идва и къде отива. Така е и с делото на Светия Дух в сърцето. То не може да бъде обяснено, както и движението на вятъра. Човек може да не е способен да определи точното време и място, на своето духовно обръщане, или да проследи всички обстоятелства в този процес, но това не доказва, че той не е обърнат. Чрез средство, невидимо като вятъра, Христос постоянно работи в сърцето. Малко по малко, може би несъзнателно за човека, се създават впечатления, които целят да привлекат душата при Христос. Те може да се получат чрез размисъл за Него, чрез четене на Писанията или чрез слушане на Словото от проповедник. Внезапно, когато Духът дойде с по-ясен призив, душата се предава с радост на Исус. Мнозина наричат този процес внезапно обръщане към Бога, но той е резултат от дългото умоляване на Божия Дух и представлява търпелив продължителен процес. Макар че вятърът е невидим, резултатът му е видим и се усеща, така и делото на Духа върху душата ще се открива във всяко действие на този, който чувства Неговата спасителна сила. Когато Божият Дух живее в сърцето, Той преобразява живота. Греховните мисли се отстраняват, злите дела се отхвърлят; любов, смирение и мир заемат мястото на гняв, завист и борби. Радостта заема мястото на тъгата и лицето отразява небесната светлина. Никой не вижда ръката, която вдига бремето, нито светлината, която слиза от небесните дворове. Благословението идва, когато душата се предава на Бога чрез вяра. Тогава тази сила, която никое човешко око не може да види, твори ново същество по образа на Бога.