Ограничените умове е невъзможно да схванат делото на изкуплението. То е тайна, която надминава човешкото знание. Но който преминава от смърт към живот, осъзнава, че това е Божествена реалност. Началото на делото за изкупление можем да разберем от личен опит. Неговите резултати достигат вечните векове. Докато Исус говореше, някои лъчи на истината проникнаха в ума на управителя. Смиряващото влияние на Светия Дух действаше в сърцето му. И все пак той не разбра напълно думите на Спасителя. Бе развълнуван не толкова от необходимостта от ново рождение, колкото от начина за неговото постигане. “Как може да бъде това?” “Ти си израилев учител и не знаеш ли това?” – попита Исус. Наистина човек, на когото бе поверено религиозното наставление на народа, не биваше да бъде невеж за толкова важни истини. Думите му разкриха, че вместо да се чувства засегнат от ясните думи на истината, Никодим трябваше да има по-скромно мнение за себе си, поради духовното си невежество. Но Христос говореше с такова достойнство, а погледът и гласът Му изразяваха такава искрена любов, че Никодим не се обиди, когато осъзна своето унижено състояние.
Обаче когато Исус обясни, че мисията Му на земята е да установи духовно, а не земно царство, Неговият слушател се разтревожи. Виждайки това, Исус прибави: “Ако за земни неща ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” Ако Никодим не можеше да схване Христовото учение, илюстриращо делото на благодатта в сърцето, как можеше да схване естеството на Неговото славно небесно царство? Не прозирайки естеството на Христовото дело на земята, той не можеше да разбере и делото Му в небето. Евреите, които Исус бе изгонил от храма, твърдяха че са чада на Авраам, но те избягаха от присъствието на Спасителя, защото не можеха да издържат Божията слава, проявена в Него. Така доказаха, че не бяха подготвени от Божията благодат да участват в свещените служби на храма.
Те бяха ревностни да поддържат външна святост, но пренебрегнаха светостта на сърцето. Докато здраво държаха за буквата на закона, непрекъснато нарушаваха неговия дух. Голямата нужда на сърцето им беше точно тази промяна, която Христос обясни на Никодим – ново морално рождение, очистване от греха и обновяване в знание и святост. Слепотата на Израил по отношение на делото на новорождението нямаше извинение. Под вдъхновението на Светия Дух Исая бе писал: “Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха.” Давид се бе молил: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.” А чрез Езекиил бе дадено обещанието: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми- “ (Исая 64:6; Пс. 51:10; Езекиил 36:26,27). Никодим беше чел тези писания с непросветлен ум, но сега започна да разбира значението им. Знаеше, че и най-стриктнот послушание към буквата на закона, свързано с външни прояви, не можеше да направи никого годен за небесното царство. Според оценката на хората неговият живот бе праведен и достоен за уважение, но в присъствието на Христос той почувства, че сърцето му е нечисто и животът му – несвят. Никодим бе привлечен от Христос. Когато Спасителят му обясни въпроса за новорождението, той закопня тази промяна да стане и в него. Как можеше да стане тя? Исус отговори на неизречения му въпрос: “Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.” Това не бе ново за Никодим. Символът на издигнатата змия му обясняваше мисията на Спасителя. Когато израилтяните умираха от ухапванията на “горителни” змии, Бог нареди на Мойсей да направи медна змия и да я постави високо всред лагера. Тогава се съобщи по целия стан, че всички, които погледнат към змията, ще живеят. Хората добре знаеха, че сама по себе си змията нямаше никаква сила да им помогне. Тя бе символ на Христос. Както образът, направен по подобие на унищожителните змии, бе издигнат, за да бъдат излекувани хората, така Този, Който беше “в плът, подобна на греховната плът”, трябваше да бъде техен Изкупител (8:3 Римл. 8:3). Много израилтяни смятаха, че жертвената служба може да ги освободи от греха. Бог желаеше да ги научи, че самата служба няма стойност повече от медната змия. Но тя трябваше да насочва умовете към Спасителя. За лекуването на раните си и за прощението на греховете си те не можеха да направят нищо сами. Единственият начин бе да повярват в Божия дар. Трябваше да гледат и да живеят. Ухапаните от змиите можеше да се забавят да погледнат, можеше да се съмняват в ефикасността на този меден символ, можеше да изискват научно обяснение, но обяснение не им бе дадено. Трябваше да приемат Божието слово, изговорено за тях от Мойсей. Откажеха ли да погледнат, означаваше да погинат.