Не чрез борби и спорове се просветлява душата. Ние трябва да погледнем и да живеем. Никодим разбра поуката и я отнесе със себе си. Той изследва Писанията по нов начин, не за да участва в спорове върху теорията, а за да получи живот за душата си. Той започна да разбира небесното царство, след като се поддаде на ръководството на Светия Дух. И днес хиляди имат нужда от същата истина, която бе дадена на Никодим чрез издигнатата змия. Те се надяват чрез послушание към Божия закон да получат Неговото одобрение. Когато са умолявани да погледнат към Исус и да повярват, че Той ги спасява единствено чрез благодатта Си, те възкликват: “Как може да стане това?” Също като Никодим и ние, както и най-големите грешници, трябва да желаем да получим вечния живот. Освен Исус “няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). Чрез вяра получаваме Божията благодат, но вярата не е нашият спасител. Тя е само ръката, с която се хващаме за Христос и получаваме Неговите заслуги, а те са лекарството за греха. Ние не можем дори да се покаем без помощта на Божия Дух. Писанието казва за Христос: “Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете” ( Деян. 5:31). Покаянието, също както и прощението, идват от Христос. Как тогава да се спасим? “Както Мойсей издигна змията в пустинята”, така Човешкият Син беше издигнат и всеки измамен и ухапан от змията да може да погледне и да живее. “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29). Светлината, която грее от кръста, разкрива Божията любов. Тази любов ни привлича към Него. Ако не се съпротивяваме на това привличане, ще бъдем доведени до подножието на кръста в покаяние за греховете, които са разпънали Спасителя. Тогава Божият Дух чрез вяра поражда нов живот в душата, мислите и желанията биват доведени до послушание на Христовата воля, а сърцето и умът се пресътворяват отново по образа на Този, Който действа в нас, за да подчини всичко на Себе Си. Тогава Божият закон се записва в ума и в сърцето и ние можем да кажем с Христос: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля” (Пс. 40:8). В онзи разговор с Никодим Исус разкри плана на спасението и Своята мисия за света. В никой от по-късните Си разговори Той не обясни така пълно, стъпка по стъпка делото, което трябваше да се извърши в сърцата на всички бъдещи наследници на небесното царство. В самото начало на службата Си Той разкри истината пред един член на Синедриона, чийто ум бе най-възприемчив, пред един признат учител на народа. Но водачите на Израил не посрещнаха с радост светлината. Никодим скри истината в сърцето си и в продължение на години даде малко явен плод. Но Исус познаваше почвата, в която хвърли семето. Думите, изговорени през нощта пред един слушател в усамотената планина, не бяха загубени, защото известно време Никодим не призна публично Христос, но наблюдаваше живота Му и запази в себе си Неговите учения. На съвета в Синедриона той многократно възпираше плановете на свещениците да погубят Христос. Когато най-накрая Исус бе издигнат на кръста, Никодим си спомни наученото на Елеонския хълм. “Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.” Светлината от този таен разговор освети кръста на Голгота и Никодим видя Изкупителя на света. След възнесението на Господа, когато учениците бяха разпръснати от преследването, Никодим излезе смело напред. Той употреби своето богатство за поддържане на ранната църква, която евреите очакваха да бъде заличена от лицето на земята след смъртта на Христос. Във време на опасност той, който беше толкова предпазлив и колеблив, стана твърд като скала. Окуражаваше вярата на учениците и предоставяше средства за делото на евангелието. Той бе презиран и преследван от онези, които му бяха отдавали почит през миналите дни. Стана беден на нещата от този свят, но не се поколеба във вярата, която се роди в онзи нощен разговор с Исус. Никодим сподели разговора си с Исус с Йоан, чието перо го записа за наставление на милиони. Истините, открити в нея, са така важни и днес, както и в онази тържествена нощ, когато еврейският управник дойде на покритата със сенки планина да научи от смирения галилейски Учител пътя на живота.