НИКОЯ НОЩ НЕ Е ВЕЧНА

Тук, на земята, всеки от нас има своите житейски „нощи” – на неизвестност и страх, на скръб и болка, на съмнения и отчаяние. Но дори в най-непрогледния мрак Бог е в състояние да вдъхнови душата ни да „пее”. Един от приятелите на Йов, Елиу, нарича Бога „Творец, Който дава песни нощем” (Йов 35:10). Господ е Композиторът на нашите песни-опитности, независимо дали пресъздават „слънчеви” или „облачни” периоди на живота ни. В светли дни всеки може да пее – когато всичко върви добре, когато трудът ни е богато възнаграден, когато около нас има разбирателство и здраве, когато бъдещето изглежда сигурно и спокойно. Но не е лесно да се пее в „долината на мрачната сянка” (Псалм 23:4) – когато тревогите ни притискат от всички страни, когато всичко като че ли се разпада пред очите ни.

За какво ли може да се „пее” точно в такъв момент? Има за какво! За светлите дни, които сме преживели под Божията благодат, за времето, когато сме били силни, богати и щастливи, за приятелите, които са ни обичали, за Божиите милости, които сме вкусили. За Божията любов, която със сигурност ни обгръща и в най-черната нощ, за плодовете, които болката ще произведе в живота ни, за „светлите звезди” на нощния ни небосвод, колкото и мънички да са те. За сияйното утро, което ще последва „нощта”, за Божиите чудесни обещания, за новия свят, който няма да познава болката. Никоя нощ не е вечна, освен окончателната раздяла с Бога. Слънчевите лъчи отново ще разпръснат тъмнината. Затова нека по-често да мислим за предстоящия триумф на светлината. Защото когато нощта е най-тъмна, тогава утрото е най-близо.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян