“Нова заповед ви давам, да се обичате един – друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един – друг.” (Йоан 13:34)

Исус казва: „Обичайте се един–друг, както Аз ви възлюбих“. Любовта не е само импулс, временно чувство, зависимо от обстоятелствата; тя е жив принцип, постоянна сила. Душата черпи от потоците на чистата любов, извираща от Христовото сърце, като извор, който никога не пресъхва. О, как се съживява сърцето, как мотивите му се облагородяват, как обичта му се задълбочава чрез това общуване! Под влияние на възпитанието и дисциплината на Светия Дух Божиите деца се обичат един–друг – истински, искрено, спонтанно – „без пристрастие и лицемерие“. И това е така, защото сърцето е възлюбило Исус. Нашата обич един към друг се дължи на ежедневната ни връзка с Бога. Ние сме едно семейство, обичаме се както Той ни е възлюбил. Когато се сравнява с тази истинска, осветена, дисциплинирана любов, повърхностната светска любезност, безсмисленият израз на прочувствено приятелство е като плява, в сравнение с житото.

Да обичаш като Христос – това означава да проявяваш несебичност по всяко време и навсякъде чрез любезни думи и отношение. Истинската любов е ценен атрибут от небесен произход, който засилва аромата си, когато се разпръсква върху другите.

Христовата любов е дълбока и силна, течаща като неукротим поток към всички, които я приемат. Няма егоизъм в Неговата любов. Ако тази небесна любов е пребъдващ принцип в сърцето, тя ще се изяви не само пред най-близките ни в святи отношения, но и пред всеки, с когото влизаме в контакт. Тя ще ни накара да подаряваме малки жестове на внимание, да отстъпваме, да вършим добро, да говорим нежни, истинни и насърчителни думи. Ще ни научи да съчувстваме на тези, чиито сърца жадуват за състрадание.